Макар че известността му се дължи най-вече на една-единствена творба, Карл Орф (1895–1982)  всъщност е многостранен музикант и продуктивен композитор, който пише в различни стилове, преди да развие първичния, енергичен музикален език, който е символ на прочутата творба „Кармина Бурана“. Наред с творчеството, Орф постига световен авторитет в областта на детското музикално образование с разработването на система за обучение на деца, представена в сборника „Musik für Kinder“ и развита по-късно в поредицата „Orff Schulwerk“.
Роден през 1895 г. в баварско семейство, Орф се занимава с пиано и виолончело още като  момче. По-късно учи в Мюнхенската музикална академия, която завършва през 1914 г. Творбите му от този ранен период показват влиянието на Клод Дебюси и Рихард Щраус. През 1914 г. младият музикант започва работа в Мюнхенската камерна опера, където остава до постъпването си в армията през 1917 г. Освободен е от служба година по-късно и продължава диригентската си дейност, приемайки допълнителни позиции в Манхайм и Дармщат през сезоните 1918-1919 г. Завръща се в Мюнхен през 1919 г. и известно време учи частно композиция с Хайнрих Камински.

През 1924 г., заедно с Доротея Гюнтер Орф основава Школата „Гюнтер“ (Güntherschule) за музика и танци, с която си поставя за цел да направи музикалното изпълнение достъпно за деца. Под негово ръководство е проектиран цял оркестър от специални „Орфови инструменти“, позволяващи на децата да свирят без предварително обучение. На следващата година композиторът прави три сценични адаптации на произведения от Клаудио Монтеверди. Продължава работата си в тази област и през 1930 г. става диригент на Мюнхенското бахово дружество, позиция, която заема през следващите три години. Опитът от изпълнението на барокова музика, особено сакрални произведения за сцена му дава възможност да развие своята концепция за нов подход към съчетаването на музика, текст и движение.
През 1937  Орф въплъщава идеите си в невероятно успешната композиция „Кармина Бурана“, която в много отношения е определяща за творчеството му. Текстовата основа са стари латински и немски стихове, открити в манастира „Бенедиктбойрен“. Чрез тях Орф успява да изгради изразни средства, разкриващи първичната, непреодолима сила на музиката. Други значими сценични творби на композитора са създадени по древногръцки сюжети „Антигона“ (1949), „Едип тиранина“ (1959) и „Прометей“ (1966). Тези произведения, както и някои творби  на християнски теми, следват установените от автора драматични и стилови похвати, но не успяват да повторят огромния успех на „Кармина Бурана“. Последната му творба „De temporum fine comoedia“ (Комедия за края на времето) е представена на фестивала в Залцбург през 1973 г. Девет години по-късно Карл Орф умира в Мюнхен, където е прекарал целия си живот.