Датският композитор КАРЛ  НИЛСЕН е роден на  9 юни 1865 на о-в Фюн, близо до Одензе. Син  на бедни, но музикално талантливи родители , той от най-ранна възраст демонстрира музикалните си способности.. В началото свири във военен оркестър, а след това постъпва в Кралската музикална академия в Копенхаген, където учи от 1884 до 1886 година. През 1888 създава своя опус 1 – Сюита за струнни. На следващата година започва работа като  втори цигулар в престижния Кралски датски оркестър, където работи в продължение на 16 години под диригентството на Йохан Свендсен и участва в датските премиери на  оперите на Верди „Фалстаф“  и „Отело“ . През 1916 става професор в Кралската Датска музикална академия и работи там чак до смъртта си. Умира на 3 октомври 1931 в Копенхаген.

Нилсен твори в различни жанрове, но извън пределите на родината си е известен предимно със своите симфонии. Концертът за флейта е сред късните му неокласически произведения. Написан е в две части и е посветен на датския флейтист Холгер Гилберт- Йесперсен – член на Духовия квинтет – Копенхаген. През 1921 Нилсен чува как Духовият квинтет от Копенхаген свири музиката на Моцарт и е поразен от красивата звучност и музикалността на групата. Същата година специално за този ансамбъл той написва своя Духов квинтет. Последната част на творбата – тема с вариации – изобразява чрез музика личностите на  петимата музиканти , както и техните инструменти. Този подход до голяма степен напомня подхода на Елгар в неговите Вариации „Енигма“. Нилсен обешава да напише концерт за всеки един от членовете на квинтета и започва с Холгер Гилбърт-Есперсен. (1890-1975). Заради лошото си здраве обаче композиторът успява да завърши преди смъртта си само  Концерта за кларинет, който написва през 1928 г.