Макар изцяло да е съвременник на Бетовен, КАРЛ МАРИЯ ФОН ВЕБЕР в творчеството си изповядва различна естетика и стил – в нея липсват драматичните конфликти от Бетовеновата музика, но пък присъстват емоционална изтънченост и грация.

Странно открояващо се впечатление прави Вебер в очите на съвременниците си. Според тях той е „непредставителен, нисък на ръст и слаб, с тесни рамене, дълги ръце, но веднага всеки е бил пленяван от прекрасната форма на удължената му глава, от бледото, но одухотворено и жизнерадостно изражение на лицето, прямите, открити речи, произнасяни с красив, звучен баритон“.

Зад успехите на Вебер очевидно стоят семейната традиция и семейното възпитание. Баща му барон Франц Антон фон Вебер (чичо на жената на Моцарт – Констанца, с рождена фамилия Вебер) е бил опитен цигулар и директор на пътуваща театрална трупа. Майка му била превъзходна певица, а брат му – също отличен музикант, ученик на Йозеф Хайдн. В резултат на тези отрано натрупвани музикално-театрални впечатления Вебер насочва таланта си към жанра на операта, въпреки че има прекрасни инструментални опуси и придобива репутацията на концертиращ пианист. Първоначалното му музикално образование се дължи в най-голяма степен на една известна за времето си интересна личност – абат Йозеф Фоглер, – органист, композитор и теоретик. През 1804 Фоглер му съдейства да заеме поста диригент на градския театър в Бреслау. Вебер има определена заслуга в подреждането на съвременния симфоничен оркестър, като разменя местата на духови и струнни инструменти. След краткия си престой в Бреслау той изнася концерти по различни градове, без да се задържа никъде особено дълго. През 1813 като директор на Оперния театър в Прага осъществява една от първите постановки на Бетовеновата опера „Фиделио”. От 1816 е директор на новооснованата Немска опера в Дрезден. През 1821 с постановката на „Вълшебният стрелец” славата му се разнася из цяла Европа. С тази опера Вебер става основател на немската романтична опера. Пет години по-късно написва операта „Оберон” (по мотиви на Шекспировите „Буря” и „Сън в лятна нощ”) специално за „Ковънт-Гардън”. Във връзка с постановката й заминава за Лондон, където през юни същата година умира от туберкулоза.

През 1811 Вебер предприема концертно турне из Германия и Швейцария. По време на него в Мюнхен се запознава с Хайнрих Йозеф Бьорман (1784 – 1847), когото Вебер нарича „велик артист и възхитителен мъж“. За него написва двата си концерта за кларинет, Концертино опус 26, Вариациите опус 33, Квинтет опус 34, Дует опус 48. Бьорман оказва върху композитора същото творческо въздействие, каквото някога кларинетистът Антон Щадлер упражнява върху Моцарт.