Като един от най-важните, но и противоречиви композитори от ХХ-ти и началото на ХХІ-ви век  Карлхайнц Щокхаузен (1928–2007) е истински новатор в областта на електронната музика, с използването на алеаторни техники, серийна композиция, музикална пространственост и „конкретна музика“.
Щокхаузен завършва музикалното си образование във Висшето училище за музика в Кьолн и в Кьолнския университет. По-късно учи при Оливие Месиен в Париж и при Вернер Майер-Еплер в Университета в Бон, след което постъпва в новосъздаденото музикално студио на Западно-германското радио WDR в Кьолн. Занимава се с „конкретна музика“, като използва записани звуци и да ги манипулира чрез лентови техники. По-късно той се стреми да разшири творческите хоризонти на електронната музика. Щокхаузен е сред първите, които използват техники като вземане на проби, насочване на звука, смесване на живи и електронни изпълнения, сложен анализ на акустични звуци и имитирането на техните характеристики в електронната музика. Някои от ключовите му композиции са Студии I и II от 1952 и 1953 г., „Песен на младежите“ (Gesang der Junglinge) от 1956 г. – 13-минутна пиеса, изградена от електронни елементи, взаимодействащи със записи на глас на пеещо момче, „Контакти“ от 1960 г. – ключова творба в еволюцията на електронната музика с комбиниране на електроника и изпълнения на живо  и др.
Щокхаузен композира с електроника през целия си живот, а в по-късните си години той често посещава различни фестивали за електронна музика в Европа. Може би най-забележителната композиция от по-късните му години е „Струнен квартет за хеликоптер“ (Helicopter String Quartet) от средата на 90-те години. Смесвайки електронно музиката на струнния квартет с роторния шум на хеликоптерите, пиесата сякаш е създадена, за да докаже теорията на композитора, че „всеки звук може да стане музика, ако е свързан с други звуци“. Други негови значими произведения са цикълът „Клавирни пиеси“, „Контрапункти“ за десет инструмента, „Групи“ за три оркестъра, кантатата „Моменти“ и др.
Като водеща фигура в т.н. Дармщатска школа, неговите музикални експерименти и теории оказват влияние не само върху композиторите на художествена музика, но и върху джаза и популярната музика.