Камий Сен-Санс

КАМИЙ СЕН-САНС е един от най-ярките и популярни френски композитори през втората половина на XIX и началото на ХХ век. Роден е на 9 октомври 1835 в Париж. Музикалният му талант се проявява в ранна детска възраст. На 10 години прави своя концертен дебют като пианист с програма, която включва творби на Моцарт и Бетовен. Тринайсетгодишен, през 1848 постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано и орган при известните френски композитори и педагози Франсоа Беноа и Фроментал Халеви, а по-късно и при прочутия Шарл Гуно. Оттогава е неговата Ла мажорна симфония. След Музикалната академия СенСанс постъпва като органист в църквата „Сент Мери“ (1853), а три години по-късно – в църквата „Сент Мари-Мадлен“. Ференц Лист, когото среща по това време и с когото създава трайно приятелство, го описва като най-добрия органист в света. През 1861 Сен-Санс е назначен за преподавател по пиано в Консерваторията „Нидермайер“ (Conservatoire Niedermeyer“, Ecole de Musique Classique et Religieuse). Сред учениците му са композиторите Габриел Форе и Андре Месаже. Изявява се активно като пианист и до края на живота си концертира в много страни, изпълнявайки предимно собствени творби. Вторият му концерт за пиано (1868) му спечелва признание както във Франция, така и в чужбина.

За своето време Сен-Санс е сред най-уважаваните композитори и обществени фигури не само във Франция. През 1871, след Френско-пруската война, той е сред организаторите и вицепрезидент на Националното музикално общество (Societe Nationale de Musique), което популяризира изпълнения на най-значимите френски оркестрови произведения. Член е на Френския музикален институт, Доктор е на Университета в Кеймбридж, почетен член е на Петербургското отделение на Руското музикално общество. Автор е на музикалнокритични материали, есета, поезия, литературни пиеси. Пословично независим като дух, равнодушен към публичната оценка, в своите есета и мемоари той оригинално описва музикалната сцена, често не спестявайки своето иронично отношение към имена и събития.

Сенс-Санс създава творчество във всички жанрове. Някои от произведенията му имат изключителна популярност. Сред тях са Виолончеловият концерт, Четвъртият концерт за пиано, Третият за цигулка, Третата симфония с орган, операта „Самсон и Далила“, „Карнавал на животните“ и други, създадени през 70-те – 80-те години на XIX век. Автор е на тринайсет опери, три оратории, кантати, меси, три симфонии; симфонични поеми, сюити, инструментални концерти, камерно-инструментални пиеси и ансамбли, песни, пиеси за орган и др. Вдъхновена от творчеството на Ференц Лист и Рихард Вагнер, инструменталната му музика се откроява с виртуозност и богат хармоничен език, запазвайки класическите музикални форми.

Съхранени са записи на Сен-Санс, направени в Париж от известния американски музикален инженер и продуцент Фредерик Уилям Гайсберг и Лондонската грамофонна компания.

На 86 години, през ноември 1921 Сен-Санс изнася с голям успех рецитал във Френския музикален институт. Месец по-късно напуска Париж и заминава за Алжир за зимните месеци. Внезапно умира от инфаркт на 16 декември 1921.

Произведения


"Алегро апасионато" в до диез минор, оп.70 за пиано и оркестър
"Арагонска хота" в ла мажор, оп.64 за симфоничен оркестър
"Африка" за пиано и оркестър в сол минор, оп.89
"Вакханалия" из оп. "Самсон и Далила"
"Карнавал на животните" - фантазия за две пиана и оркестър
"Лебедът" из "Карнавал на животните"
"Музата и поета" за цигулка, виолончело и оркестър в ми минор, оп.132
"Танц на смъртта" - симфонична поема в сол минор, оп.40
"Тарантела" за флейта, кларинет и оркестър в ла минор, оп.6
"Хаванеза" за цигулка и оркестър в ми мажор, оп.83
Ария на Далила (Samson recherchant ma presence-Amour!) от ІІ действие на оп. "Самсон и Далила"
Интродукция и Рондо капричиозо за цигулка и оркестър в ла минор, оп.28
Каприз във форма на валс, оп.52, вариант за цигулка от Йожен Изаи
Клавирен квинтет в ла минор оп.14
Концерт за виолончело и оркестър №1 в ла минор оп.33
Концерт за виолончело и оркестър №2 в ре минор оп. 119
Концерт за пиано и оркестър №2 в сол минор, оп.22
Концерт за пиано и оркестър №3 в ми бемол мажор, оп. 29
Концерт за пиано и оркестър №4 в до минор, оп.44
Концерт за пиано и оркестър №5 "Египетски" във фа мажор, оп.103
Концерт за цигулка и оркестър №1 в ла мажор , оп.20
Концерт за цигулка и оркестър №3 в си бемол минор, оп.61
Концертна пиеса за арфа и оркестър в сол мажор, оп.154
Концертна пиеса за валдхорна и оркестър във фа минор, оп.94
Реквием за солисти, хор и оркестър, оп.54
Септет за тромпет, две цигулки, виола, виолончело, контрабас и пиано в ми бемол мажор, оп.65
Симфонична поема "Фаетон" в до мажор, оп.39
Симфония №2 в ла минор, оп.55
Симфония №3 в до минор, оп.78 "Органова"
Соната за фагот и пиано в ми бемол мажор, оп.168
Фантазия за цигулка и арфа оп.124
„Слонът” из „Карнавал на животните”

Какво търсиш днес?