КАМИЙ СЕН-САНС е един от най-ярките и популярни френски композитори през втората половина на XIX и началото на ХХ век. Роден е на 9 октомври 1835 в Париж. Музикалният му талант се проявява в ранна детска възраст. На 10 години прави своя концертен дебют като пианист с програма, която включва творби на Моцарт и Бетовен. Тринайсетгодишен, през 1848 постъпва в Парижката консерватория, където учи пиано и орган при известните френски композитори и педагози Франсоа Беноа и Фроментал Халеви, а по-късно и при прочутия Шарл Гуно. Оттогава е неговата Ла мажорна симфония. След Музикалната академия Сен–Санс постъпва като органист в църквата „Сент Мери“ (1853), а три години по-късно – в църквата „Сент Мари-Мадлен“. Ференц Лист, когото среща по това време и с когото създава трайно приятелство, го описва като най-добрия органист в света. През 1861 Сен-Санс е назначен за преподавател по пиано в Консерваторията „Нидермайер“ (Conservatoire „Niedermeyer“, Ecole de Musique Classique et Religieuse). Сред учениците му са композиторите Габриел Форе и Андре Месаже. Изявява се активно като пианист и до края на живота си концертира в много страни, изпълнявайки предимно собствени творби. Вторият му концерт за пиано (1868) му спечелва признание както във Франция, така и в чужбина.

За своето време Сен-Санс е сред най-уважаваните композитори и обществени фигури не само във Франция. През 1871, след Френско-пруската война, той е сред организаторите и вицепрезидент на Националното музикално общество (Societe Nationale de Musique), което популяризира изпълнения на най-значимите френски оркестрови произведения. Член е на Френския музикален институт, Доктор е на Университета в Кеймбридж, почетен член е на Петербургското отделение на Руското музикално общество. Автор е на музикалнокритични материали, есета, поезия, литературни пиеси. Пословично независим като дух, равнодушен към публичната оценка, в своите есета и мемоари той оригинално описва музикалната сцена, често не спестявайки своето иронично отношение към имена и събития.

Сенс-Санс създава творчество във всички жанрове. Някои от произведенията му имат изключителна популярност. Сред тях са Виолончеловият концерт, Четвъртият концерт за пиано, Третият за цигулка, Третата симфония с орган, операта „Самсон и Далила“, „Карнавал на животните“ и други, създадени през 70-те – 80-те години на XIX век. Автор е на тринайсет опери, три оратории, кантати, меси, три симфонии; симфонични поеми, сюити, инструментални концерти, камерно-инструментални пиеси и ансамбли, песни, пиеси за орган и др. Вдъхновена от творчеството на Ференц Лист и Рихард Вагнер, инструменталната му музика се откроява с виртуозност и богат хармоничен език, запазвайки класическите музикални форми.

Съхранени са записи на Сен-Санс, направени в Париж от известния американски музикален инженер и продуцент Фредерик Уилям Гайсберг и Лондонската грамофонна компания.

На 86 години, през ноември 1921 Сен-Санс изнася с голям успех рецитал във Френския музикален институт. Месец по-късно напуска Париж и заминава за Алжир за зимните месеци. Внезапно умира от инфаркт на 16 декември 1921.