Музикалното наследство на великата виенска династия Щраус е един от символите на Австрия и прекрасен образец на изтънчена култура, представена чрез лека танцова музика. Най-известният представител на семейството е Йохан Щраус-син (1825–1899), автор на над 500 валса, полки, маршове, както и на голям брой оперети. Наречен „Кралят на валса“, той има огромен принос за популярността на този танц във Виена през ХІХ-ти век.
Йохан Баптист Щраус е син на Йохан Щраус-баща и първата му съпруга Мария Анна Щрайм. Двамата по-малки братя в семейството, Йозеф и Едуард Щраус, също стават композитори. Йохан Щраус-баща иска да предпази децата си от музикална кариера, въпреки че всички те проявяват талант. За Йохан е предвидено бъдеще на държавен служител и от 1841 г. той се обучава за счетоводител, но подкрепян от майка си, тайно взема уроци по цигулка. През 1844 г. младият музикант прави дебют със свой малък оркестър, независим от оркестъра на баща си, изпълнявайки свои произведения. Критиците и пресата се единодушни в признаването на успеха. Първата сериозна длъжност за сина е назначаването му за капелмайстор на ІІ-ри виенски граждански полк – позиция, заемана преди това от Йозеф Ланер.
След смъртта на Щраус-баща през 1849 г. младият композитор обединява двата оркестъра и започва да организира нови турнета. По-късно той композира и редица патриотични маршове, посветени на император Франц Йозеф I, вероятно за да се хареса в очите на новия монарх, възкачил се на австрийския трон след революцията от 1848 г.
Славата и известността на Йохан Щраус-син в крайна сметка надминават тези на бащата и той става един от най-популярните композитори от епохата. Обикаля с оркестъра си цяла Австрия, Полша и Германия, пътува и до САЩ. През 1863 г. успява да се домогне до позицията „Директор на балната музика в императорския и кралския двор“ (KK Hofballmusikdirektor), която преди това му е отказана няколко пъти.
През 1853 г. поради постоянното умствено и физическо натоварване, Щраус претърпява нервен срив. По съвет на лекарите, той се оттегля от сцената за известно време, през което по-малкият му брат, Йозеф временно поема ръководството на оркестъра.
През 1864 г. композиторът се среща с Жак Офенбах, който го окуражава да композира оперети. Първата от тях е „Индиго и четиридесетте разбойници“ (1871), а три години по-късно се ражда забележителен образец в жанра, превърнал се в класика – оперетата „Прилепът“. През следващите години Йохан Щраус работи все по-интензивно в областта на музикално-сценичните жанрове и създава цяла поредица от оперети: „Калиостро“ (1875), „Копринената кърпичка на кралицата“ (1880), „Една нощ във Венеция“ (1883), „Цигански барон“ (1885), „Виенска кръв“ (1899) и др. През 1892 г. във Виена е поставена неговата комична опера „Рицарят Пацман“, а балетът „Пепеляшка“ остава незавършен, поради смъртта на автора през 1899 г.
Някои от най-известните произведения на Йохан Щраус-син са валсовете „На хубавия син Дунав“, „Императорски валс“, „Приказки от Виенската гора“, Пролетни гласове“, полките „Трич-Трач, „Пицикато“, „Ана“ и др. Има много танцови пиеси, извлечени от музиката на сценичните творби, като валс „Калиостро“оп. 370 (от оперетата „Калиостро във Виена“), валс „Рози от юг“, оп. 388 (от оперетата „Дантелената кърпичка на кралицата“) и добили голяма популярност.