Австрийският композитор Йохан Щраус – баща (1804–1849) е първият от прочутата фамилия Щраус, който си извоюва международна известност и се превръща във водещ европейски диригент и автор на танцова музика през ХІХ-ти век. Роден е във Виена през 1804 г. в семейството на скромен ханджия. След ранната смърт на родителите си Йохан чиракува като книговезец, а в свободното си време взема уроци по цигулка и виола. По-късно успява да си осигури място в местен оркестър за танцова музика, ръководен от Михаел Памер. Щраус напуска оркестъра, за да се присъедини към квартета на Йозеф Ланер, който изпълнява предимно виенски валсове и селски немски танци. Квартеът се разширява в малък струнен ансамбъл, на който Щраус е заместник-диригент. Скоро Йохан застава начело на втори по-малък оркестър, създаден след успеха на основния. Година по-късно той сформира свой състав и сам започва да пише танцова музика. Така двамата с Ланер стават съперници, въпреки че не се отнасят враждебно един към друг. Конкуренцията между тях е продуктивна за развитието на валса и другите танцови жанрове във Виена.
Скоро Щраус става един от най-известните и обичани музиканти в австрийската столица. Прави турнета с оркестъра в Германия, Холандия, Белгия и Великобритания. Ръководството на този ансамбъл по-късно ще бъде прехвърлено в ръцете на неговите синове до разпускането му от Едуард Щраус през 1901 г.
Щраус се жени за Мария Анна Щрайм през 1825 г., но поради продължителните му отсъствия, двойката се отчуждава. Двамата имат шест деца, като тримата им синове Йохан, Йозеф и Едуард също стават музиканти.
Щраус е строг баща и иска да предпази синовете си от музикална кариера, въпреки проявения у тях талант.
През 1834 г. Йохан напуска семейството си заради друга жена, а Анна завежда дело за развод. След това тя открито подкрепя най-големия си син, позволявайки му да развие уменията си като композитор. С началото на неговата самостоятелна кариера, баща и син Щраус стават съперници, а пресата често подклажда съревнованието между тях.
Независимо от семейните проблеми, Щраус-баща продължава да прави концертни турнета и да пише нови произведения. Неговите валсове постепенно развиват формата на класическия виенския валс. Те са в размер три четвърти с кратко въведение, често имат препратка към следващата поредица от двучастни валсови структури, като завършват с кратка кода и ефектен финал. Йохан Щраус-баща е сред първи автори, които поставят индивидуални заглавия на всеки валс с цел да увеличат продажбите на музикалните партитури сред любителите, които да ги разпознават лесно.
През 1846 г. Йохан Щраус е удостоен от император Фердинанд I с почетното звание „Директор на балната музика в императорския и кралския двор“ (K.K. Hofballmusikdirektor). Композиторът умира във Виена на 25 септември 1849 г. Самият Хектор Берлиоз отдава почит на „Бащата на виенския валс“, като коментира, че „Виена без Щраус е като Австрия без Дунав“.
Едно от най-известните му произведения е „Радецки – марш“ оп. 228, написан в чест на маршал Йохан Радецки, завърнал се след потушаването на въстанието в Италия през 1848-1849 г.