Йохан Непомук Хумел

Йохан Непомук Хумел (1778-1837) си извоюва славата на един от най-добрите европейски пианисти-композитори в края на ХVІІІ-ти и началото на ХІХ-ти век. Роден в гр. Пресбург (сега Братислава) той започва кариерата си като дете чудо, което спечелва вниманието на Моцарт. Хумел става негов ученик на осемгодишна възраст и живее при Моцарт две години. Дебютният му концерт е през 1787 г., а през следващата година предприема четиригодишно турне в Германия, Дания, Шотландия и Англия с баща си, диригента Йоханес Хумел. Виртуозната техника на младия пианист и блестящите му способности на импровизатор са причина за все по-нарастващата му слава в Европа. След две години в Англия, през които Йохан се занимава при Муцио Клементи, баща и син пътуват до Холандия, където остават няколко месеца, преди да се завърнат във Виена.
След 1892 година Хумел учи при Албрехтсбергер, Салиери и Хайдн и паралелно с това изнася концерти и композира. През този период той се запознава и с Лудвиг ван Бетовен, с когото подържа приятелство за дълъг период.
През 1804 г. Хумел е назначен при княз Николаус Естерхази в Айзенщад, където наследява великия Йозеф Хайдн. Той запазва поста до 1811 г., въпреки че е уволнен през 1808 г. и отново върнат на работа, вероятно след намесата на Хайдн. През този период Хумел създава няколко концерта, редица сакрални произведения, сред които пет големи меси и много произведения за соло пиано.
През 1811 г. Хумел се завръща във Виена и продължава живота си като пианист и композитор. Оженва за известна певица Елизабет Рьокел, от която има двама сина. Елизабет е имала близко познанство с Бетовен и според музиколога Клаус Мартин Копиц, Бетовен е написал своята прочута клавирна пиеса „Für Elise“ именно за нея.
През следващите години Хумел прекарва известно време като капелмайстор в Щутгарт, а след това се установява във Ваймар, където същата позиция му позволява да композира и да пътува, а основните му задължения са свързани с оперни събития за херцогския двор.
През последните години от живота си Хумел продължава да пътува много, среща се с Джон Фийлд в Русия и с Фредерик Шопен в Полша. През 1827 г. се завръща във Виена, за да посети умиращия Бетовен, а след това организира възпоменателен концерт в негова памет. Запознава се и с Франц Шуберт, който му посвещава последните си три сонати за пиано. Хумел умира във Ваймар през 1837 г.
Като един от най-големите клавирни виртуози на своето време, творчеството на Хумел е предимно за пиано. Той създава осем концерта за пиано, двоен концерт за цигулка и пиано, десет сонати за пиано, осем клавирни триа, клавирен квартет, клавирен квинтет, духов октет, соната за виолончело, Концерт за тромпет в ми мажор, „Гранд концерт за фагот“, квартет за кларинет, цигулка, виола и виолончело, музика за пиано на четири ръце, 22 опери и зингшпили, меси и др. В музикалното му наследство обаче липсва симфонията, като един от ключовите жанрове на епохата и основно творческо достижение на неговия велик съвременник Лудвиг ван Бетовен.

Какво търсиш днес?