Австрийският композитор, органист и музикален теоретик Йохан Георг Албрехтсбергер (1736–1809) е считан за един от най-изкусните майстори на полифонията за своето време.
Албрехтсбергер учи орган при Леополд Питнер и от 1755 до 1766 г. заема различни длъжности като органист. През 1772 г. той е назначен за органист във Виена и наследява В. А. Моцарт като помощник-капелмайстор в катедралата „Св. Стефан“. Един от най-добрите органисти от епохата, той има голямо влияние като учител, при когото се обучават цяло поколение виенски музиканти, включително Лудвиг ван Бетовен, Карл Черни и Йохан Непомук Хумел.
Албрехтсбергер умира във Виена в една и съща годна с Йозеф Хайдн.
Част от творбите на композитора са публикувани, сред тях предимно прелюдии, фуги и сонати за пиано и орган, струнни квартети и др. Голяма процент от вокалните и инструменталните му произведения обаче съществуват само в ръкопис. Те се намират в библиотеката на виенското Дружество на приятелите на музиката. Едно от най-забележителните му произведения е Концерт за алтов тромбон и оркестър в си-бемол мажор. Тъй като произведенията за тромбон от класическата епоха са сравнително малко, концертът има важно значение в литературата за този инструмент.
Най-важният принос на Албрехтсбергер в музикалната теория е книгата „Основи на композицията“ (1790), която се базира на по-ранни произведения на Йохан Йозеф Фукс и Фридрих Вилхелм Марпург. Неговото разбиране за бароковата полифония обогатява развиващия се в онази епоха виенски класицизъм.