Йоско Йосифов (Йосиф Александров Йосифов) (1911–2001) е български оперен диригент и композитор, един от основателите на Старозагорската и на Варненската опера. Брат е на известния тенор Илия Йосифов и е баща на композитора Александър Йосифов.
Роден е в Казанлък през 1911 г. в музикално и артистично семейство. През 1931 година постъпва в НМА (тогава ДМА), където негови преподаватели са проф. Добри Христов и проф. Панчо Владигеров. Като студент пише оперите „Биляна“ и „Цар Самуил“, както и други творби. Дипломира се през 1934 година и учителства за кратко.
От 1939 до 1946 година Йосифов работи в Радио Стара Загора и същевременно сътрудничи на местните оперни самодейци, градския симфоничен оркестър и мъжкия хор. През 1943 година под негово диригентство е поставена операта му „Биляна“. Йосифов съдейства за основаването на Старозагорската народна опера и от 1946 до 1948 година е неин главен диригент.
В периода 1948 – 1956 година Йосифов е диригент на Варненския държавен симфоничен оркестър и Варненската народна опера. Тук той създава голяма част от най-значимите си творби, утвърждава се като оперен и симфоничен диригент, има активна и разнообразна обществена, музикално-възпитателна и педагогическа дейност. Преоркестрира и записва студийно операта „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов. С голям успех дирижира оперни спектакли в Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия.
От 1971 г. Йоско Йосифов живее и твори в с. Тъжа, Старозагорско, близо до родния си град. През 1979 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“, а през 1986 г. получава орден „Народна република България“ – І степен.
Творческото наследство на Йоско Йосифов включва девет симфонии, музикално-сценични творби, инструментални концерти, камерно-инструментални и хорови произведения, песни, сюити. Най-известни са неговата симфонична поема „Тъжа“, последните му симфонии, Концерт за виолончело и оркестър, симфоничната поема „Септемврийци“ и др.