Йозеф-Хектор Фиоко (1703–1741), роден в Брюксел, е композитор и клавесинист от късния бароков период. Негов баща е италианският композитор Пиетро Антонио Фиоко, който е първият му учител по музика. По-късно Фиоко получава солидно образование по старогръцки и латински език. През 1730 г. започва да работи като музикант в Брюксел в катедралата „Нотр Дам дю Саблон“, а по-късно и в катедралата на Антверпен, където е хормайстор. През 1737 г. се завръща в родното си място и работи в църквата „Св. Михаил и Св. Гудула“. Умира в Брюксел на 38 години.
Фиоко е автор на множество хорови произведения, мотети и меси, както и на пиеси за клавесин. Много известни са неговите „Lamentations Du Jeudi Saint“, Missa solemnis и сборник „Пиеси за клавесин“. Две от неговите сюити за клавесин са посветени на херцога на Аренберг. Популярна е също цигулковата му пиеса Allegro, която е част от учебния репертоар на младите цигулари.