Най-старият майстор, създателят на модела на класическите музикални форми, традиционно наричан „баща на симфонията и на струнния квартет“ е ЙОЗЕФ ХАЙДН. Сред тримата виенски творци неговият живот е най-дълъг, а творчеството му най-обемно – 104 симфонии, инструментални концерти, 70 струнни квартета и много други камерни опуси, 52 сонати за пиано, 24 опери, ораториите „Сътворението“ и „Годишните времена“. Богатата му биография е типична за музикант от ХVІІІ век. Самостоятелният му път започва от 6-годишна възраст като певец в църковния хор в Хайнбург, след това девет години и в църквата „Св. Стефан” във Виена, тридесетилетна служба на придворен капелмайстор в двореца на унгарските князе Естерхази. И едва след 1790 се открива свободният творчески път на почти 60-годишния композитор, един от колосите в европейската музикална история, оставил еталонни образци във всички жанрове.
През 1791 Хайдн получава покана от немския цигулар и импресарио Йохан Петер Заломон да посети Англия и да дирижира с голям оркестър свои симфонии. Композиторът предприема две пътувания до Лондон – през 1791-1792 и през 1794-1795. За циклите „Абонаментни концерти” на Заломон Хайдн създава своите последни, най-съвършени 12 симфонии, посрещани с феноменален успех от огромната аудитория, която се събирала на неговите концерти. Популярността му нараства още повече, става финансово независим, а Оксфордският университет го удостоява с титлата „доктор хонорис кауза”.