Въпреки че ЙОЗЕФ ХАЙДН е създателят на модела на непрограмната класическа симфония, редица от откритите до сега 108 негови симфонии носят най-различни наименования като „Философът”, „Траурна”, „Прощална”, „Кокошката”, „Учителят”, „Лов”, „С тремоло на тимпани”, „Мечката”, „Часовникът” и много други. С изключение на трите ранни 6-та, 7-ма и 8-ма симфонии, наречени „Утро”, „Обед” и „Вечер” от самия автор, тези названия са добавени впоследствие, в резултат на ярките слухови и визуални асоциации, които са пробудили у слушателите. Защото градейки в своите симфонии една цялостна, обобщена картина на света и на човека от епохата на Просвещението, Хайдн предава с виталитет и неповторимост всички многообразни страни на живота – сериозни и хумористични, лирични и философски. И често въвежда изненадващи хумористични ефекти, импровизационни или звукоилюстративни моменти, провокиращи фантазията на аудиторията. А някои от тези названия са дошли и в зависимост от местата, където са били създадени симфониите – „Оксфордска”, късните 6 „Парижки” и 12-те „Лондонски”, както и от по- вода, по който са композирани.