Чешкият композитор и известен цигулар Йозеф Славик (1806–1833) често е сравняван с Николо Паганини заради своите виртуозни произведения и изключителен изпълнителски талант. Славик е роден в семейството на музикант и учител. Талантът на младия Йозеф е забелязан от граф Ойген Врбна, който е член на Обществото за подкрепа на музикалните изкуства в Прага. Той помага на момчето за кандидатстване в Пражката консерватория, където Славик е приет и учи в продължение на 7 години с подкрепата на граф Врбна. Основният му предмет е цигулка при професор Фридрих Пиксис. През 1825 г. Славик заминава за Виена, където става член на императорския оркестър, преподава и изнася солови концерти. На 20-годишна възраст той има репутацията на брилянтен цигулар, който може да изсвири и най-трудните пасажи. По време на гостувания на Николо Паганини във Виена, Славик успява да се срещне лично с именития си колега и да му покаже част от уменията си. Паганини го насърчава и му дава ценни съвети за неговата кариера. През 1828 г. Славик изнася успешни концерти Братислава, а критиката го определя като един от най-големите цигулари на онова време. Прекарва няколко месеца в Париж, но не успява да се наложи там. Завръща се във Виена, където получава пълноправно членство в Императорския оркестър, което означава финансова сигурност за него. Във Виена той се запознава с Фредерик Шопен и Франц Шуберт. И двамата композитори оценяват положително неговото изкуство. Шуберт му посвещава своята Фантазия в до мажор. На 25-годишна възраст Славик се смята за приемник на Паганини. През 1833 г. той изнася  концерт във Виена, който има феноменален успех. След това заминава на турне в Унгария, но още с пристигането в Будапеща е покосен от грип и умира едва на 27-годишна възраст. Той оставя неголямо творчество от предимно цигулкови произведения, сред които и един Концерт за цигулка, характерен с изключителната си трудност.