Композиторът Исак Осипович Дунаевски (1900–1955) е ярка фигура в съветската филмова музика от първата половина на ХХ-ти век и един от създателите на жанра на съветската музикална кинокомедия. Той произхожда от еврейско семейство от Украйна.  Постъпва в Харковското музикално училище през 1910 г. Изучава теория на музиката при Семьон Богатирьов, а през 1919 г. завършва Харковската консерватория „Котляревски“. Отначало работи като цигулар и ръководител на оркестъра в Харков, а през 1924 г. се мести в Москва, където пише своите първи оперети. От 1929 г. работи в Ленинград като композитор и главен диригент на Ленинградския мюзикхол. Започва да си сътрудничи с естрадния певец и киноартист Леонид Утьосов.
Дунаевски е един от първите композитори в Съветския съюз, които започват да използват джаза. Той пише рапсодии-фантазии върху теми от народната музика, както и джазови интерпретации по мелодии на Дж. Верди, Н. Римски-Корсаков, П. Чайковски. Той често се обръща към руския фолклор, както с интонационни заемки, така и с преки цитати.
През 30-те години Дунаевски започва да работи с кинорежисьора Григорий Александров,  с когото стават създатели на съветската филмова музикална комедия. Първият им съвместен филм „Веселите момчета“ излиза по екраните в края на 1934 г. и донася на композитора  широка известност. Впоследствие той продължава да пише музика за филми, песните и мелодиите от които веднага стават любими на публиката в СССР. През Втората световна война той е художествен ръководител на Ансамбъла за песни и танци на железопътния транспорт, с който обикаля по цялата страна. Умира от инфаркт през 1955 г. в Москва.
Творчеството на Дунаевски включва 14 оперети, 3 балета, 3 кантати, много хорови творби, песни и романси, музика за театрални пиеси и над 40 филма, голям брой композиции за симфоничен и джаз оркестър, клавирни и камерни творби. Сред най-популярните филми с негова музика са „Веселите момчета“, „Цирк“, „Волга-Волга“, „Кубанските казаци“. От оперетите на композитора се открояват „Златната долина“ (1937), „Волният  вятър“ (1947), „Бяла  акация“ и др.