Исак Албенис (Исак Мануел Франсиско Албенис и Паскуал) (1860–1909), виртуозен пианист и един от най-значимите испански композитори, е считан за основател на модерната испанска музикална школа. Той въплъщава в своята музика идеите на „Ренасименто“ – възраждането на националните музикални традиции в Испания. Албенис се нарежда сред най-изтъкнатите автори на пост-романтичната епоха, който оказва значително влияние върху своите съвременници и по-младите композитори.
Животът му е изпълнен с много перипетии, но и с големи успехи и забележителен творчески размах. Роден е в Кампродон, Испания, през 1860 г. Яркият му клавирен талант се проявява на съвсем ранна възраст. Родителите му правят опит да го запишат в Парижката консерватория, където той още на 7 години преминава успешно приемния изпит, но му отказват понеже е твърде млад. Концертната му кариера започва на деветгодишна възраст, когато с баща си и сестра си Клементина пътуват из цяла Северна Испания. До 12-тата си година Албенис прави няколко опита да избяга от дома си. Следващите години от живота му преминават доста хаотично. Той се озовава в Южна Америка, където изнася концерти. С различен успех свири в Америка, Англия, Германия, Испания. По време на пътуванията си взема уроци по композиция при Карл Райнеке и Соломон Ядасон в Лайпциг и при Франсоа Геварт в Брюксел.
През 1883 г. Албенис се запознава с видния испански музикант, композитор и теоретик Фелипе Педрел, който в своите статии формулира идеите за възраждане на испанските музикални традиции. Педрел призовава своите сънародници композитори да опознаят музикалната класика на родината си и да създават национална опера и инструментална музика. Друг решаващ момент в живота на Албенис е срещата с великия пианист и композитор Ференц Лист през 1877 г. Тогава той е 18-годишен и в продължение на две години той придружава своя ментор навсякъде, като става негов най-близък ученик. Общуването с Лист оказва огромно влияние върху цялостно музикално и общокултурно развитие на младия творец. Той израства до един от най-забележителните изпълнители от своето време. Концертните му участия бележат своя най-интензивен период между 1880 и 1893 година. Албенис се премества от Барселона в Париж, където установява близки отношения с френските композитори импресионисти, а през 1896 г. е назначен за помощник-преподавател по пиано в „Скола Канторум“. През 1898 заболява тежко и по-късно постоянно е прикован към леглото. Умира на 49-годишна възраст.
Творческото наследство на Албенис е огромно – около 500 произведения, от които 300 са за пиано. Сред най-значимите му творби са клавирните сборници „Испански танци“, „Характеристични пиеси“, сюитите „Испания“, „Иберия“, „Каталония“ и др.
Влиянието на Албенис върху неговите съвременници и следващото поколение испански автори е дълбоко. Дейността му като творец и изпълнител с международен успех значително повишават авторитета на испанската култура в чужбина и насърчават младите музиканти в собствената му страна.