Един от великите майстори в жанра на оперетата, Имре Калман (1882–1953) е роден през 1882 в малкото унгарско градче Шиофок край езерото Балатон. Баща му, Карл Копщайн е от Будапеща, но Имре сменя фамилията си на Калман още в гимназията. Първоначално младежът мечтае за кариера на концертиращ пианист, но заради заболяване от артрит, е принуден да се откаже от свиренето и се насочва към композицията. Едновременно със следването си в юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията в класа по композиция на професор Ханс Кьослер и при Бела Барток. Неговият композиторски дебют е през 1904 с изпълнение на симфоничната поема „Сатурналия“ в залата на Оперния театър в Будапеща.

През 1908 се появява първата оперета на Калман „Татарско нашествие“, с която идва и големият му успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката и героите. Много скоро „Татарско нашествие“ е поставена във Виена (под заглавието „Есенни маневри“), Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938. Там са създадени най-известните му оперети: „Царицата на чардаша“ (1915), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята на Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартър“ (1930), „Императрица Жозефина“ (1936) и др.

В началото на 30-те години на XX-ти век Калман е вече световноизвестен композитор. През 1934 той става кавалер на френския Орден на Почетния легион. Но политическите събития в Европа го принуждават да напусне Виена през 1938. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ, а изпълнението на неговите произведения е забранено в Германия. Живее в Ню Йорк в продължение на осем години. Композиторът се завръща във Виена през 1949, посрещнат с почести. Две години по-късно се премества в Париж, където умира през 1953.