ИГОР СТРАВИНСКИ, един от колосите на ХХ век, с огромно влияние върху поколения творци, неслучайно е бил наричан „композитор на стоте стила”. Подобно на гениалния си съвременник Пикасо той преминава през различни периоди, постоянно изненадва с неочакваните завои в творческата си естетика, но запазвайки своя винаги различим уникален почерк. Блеснал ярко в европейската музика в началото на ХХ век с трите си „руски” балета „Жар-птица“, „Петрушка“ и „Пролетно тайнство“, написани по поръчка на импресариото Сергей Дягилев за неговата балетна трупа и „Руските сезони” в Париж, Стравински разтваря нови хоризонти пред младата генерация френски творци с „откриването” на възможностите на музикалната архаика като база за най-смели търсения в сферата на ритмика и тембри. Но само след няколко години погледът му се обръща към наследството на големите майстори от миналото и стилизирайки старинни жанрове, похвати, теми от епохите на барока и класицизма, става родоначалник на една от централните стилови тенденции на ХХ столетие – неокласицизма. С тази естетика са свързани повече от 30 години от творчеството му в Париж и Америка и раждането на шедьоври като операта-оратория „Едип цар”, Симфония на псалмите, операта „Похожденията на безпътника” и много други. А в началото на 50-те години внезапно се обръща и към серийната техника на додекафонията – не без влиянието на Роберт Крафт, който в американския период на Стравински е негов музикален асистент и съавтор на мемоарите му „Диалози”.