Забележителният български композитор Иван Спасов (1934–1996) завършва НМА „Проф. П. Владигеров” в класа по композиция на проф. П. Владигеров и хорово дирижиране при проф. Г. Димитров (1957 г.). Специализира във Варшавската консерватория композиция при К. Сикорски и дирижиране при Ст. Вислоцки (1960-1962). На дипломния си концерт изпълнява с Варшавската филхармония своята Първа симфония. От 1962 г. работи като симфоничен диригент. Основава Пловдивския камерен оркестър и музикалното общество „Пловдивска музикална младеж“, на чиито концерти за първи път в България изпълнява творби на К. Пендерецки и други съвременни автори. През 1967 г. посещава летните курсове за нова музика в Дармщат, където през 1968 г. Радиооркестърът на Франкфурт под диригентството на М. Гилен изпълнява неговите „Епизоди за четири групи тембри“. От 1970 г. до 1991 г. е главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър на Пазарджик, с който реализира концерти и записи у нас и в чужбина. От 1989 г. е професор и ректор на АМТИИ Пловдив до смъртта си. Изнася лекции в САЩ (1982, 1989, 1990). През 1989 г. дирижира концерт на Симфоничния оркестър на Гардън Гроув (Лос Анджелис), а в Ню Йорк връчва на Генералния секретар на ООН Ксавие Перес де Куеляр творбата си „Човечеството ХХ век“, посветена на Организацията на обединените нации. Като диригент е осъществил и много премиери на произведения от съвременни български и чужди автори. Той е сред вдъхновителите и ярките представители на авангардните тенденции в съвременната българска музика. Автор е на 1 моноопера и 1 опера (недовършена); 4 симфонии; 4 концерта; кантатно-ораториални творби; оркестрова, инструментална, вокална музика; хорови песни и солови песни; музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. В неговото хорово и инструментално творчество фолклорната мелодика и нейната богата орнаментика и ритмическо разнообразие са подложени на оригинално авторско преобразуване чрез свободата на алеаториката, импровизацията и други съвременни композиционни техники. Хоровите му песни са сред най-представителния репертоар на българските хорови състави и формират нов стил на изпълнение, получил висока международна оценка. Вокално-оркестровите му творби от 80-те и 90-те години се открояват със своята дълбока извисена духовност. Произведенията му са изпълнявани в редица европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Има записи в български и чужди радиостанции и издадени грамофонни плочи и компактдискове. Изнасял е концерти със своя музика в Ню Йорк, Варшава и Москва. Автор е на три книги и критични статии.