Иван Маринов (1928–2003) оставя след себе си многобройни записи на симфонични и оперни творби, както и значимо музикално творчество. Диригентската му кариера е посветена преди всичко на операта.
Роден е в София в семейството на оперна певица и инженер. Учи дирижиране при Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев в Националната музикална академия. Дипломира се през 1955 година. Специализира в Берлин при големия диригент Франц Конвични (1957). В периода 1955 – 1956 г. е назначен за директор на отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата и музикален директор на предприятие „Българска кинематография“.
През 1962 – 1966 година става главен диригент на Пловдивската филхармония, след това на Софийската и Русенската филхармония (1966 – 78), както и на Филхармонията на Анкара (1976 – 77). Той е главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония от 1978 до 1988 г. и главен диригент на Софийската опера в периода 1987 – 1991 г.
Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка. Канен е като член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ – Полша.
Носител е на Специалната награда от Младежкия фестивал в Москва (1957), от национални фестивали и др.
Секретар на Съюза на българските композитори (1968 – 1972), зам.-министър на културата (1972 – 1975), председател на Център за музика и танци към Министерството на културата (2000 – 2003).
Иван Маринов е автор на симфонични и камерни творби, кантати и произведения са глас и симфоничен оркестър, на хорова, детска, филмова и театрална музика. Лауреат е на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла Скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфей“ за детска музика (1963), награда от фестивала „Софийски музикални седмици“ и др.