Австрийският композитор и пианист от унгарски произход Иван Ерьод (1936) е роден в Будапеща. Учи в музикалната академия „Ференц Лист” пиано (при Пал Кадоша) и композиция (при Ференц Сабо). Детството му е травмирано с мъчителните спомени за Холокоста – неговият брат, дядо му и баба му загиват в концентрационните лагери в Бухенвалд и Аушвиц. След драматичните революционни събития в Унгария през 1956 г., Ерьод емигрира в Австрия и продължава образованието си в Музикалната академия във Виена – пиано (при Рихард Хаузер) и композиция (при Карл Шиске). Няколко пъти посещава летните курсове за нова музика в Дармщад и работи с Едуард Щойерман и Луиджи Ноно. Лауреат е на Международния клавирен конкурс „Феручо Бузони” (1962 г., III награда). Между 1962-68 г. Ерьод  е пианист-корепетитор във Виенската държавна опера. От 1967-1989 преподава музикална теория и композиция в Университета за музика и изящни изкуства в Грац, по-късно и във Виенската музикална академия. След демократичните промени в Източна Европа, получава отново унгарско гражданство и се завръща в родината, преподава в Музикалната академия „Ференц Лист” в  Будапеща (2004-2009). От 2009 г. е член на престижната Сечени академия за литература и изкуство.

Иван Ерьод е композитор с международна известност, автор е на 3 симфонии и оркестрови пиеси, инструментални концерти, музика за различни камерни ансамбли, хорови творби и вокални цикли, оперите „Orpheus ex machina”, „Die Seidenraupen”  и др. За творческите си постижения има много награди:  Наградата за музика на Виена (1986), „Бела Барток – Дита Пастори” (1993), Голям сребърен орден на честта  за заслуги към република Австрия (2001), „Ференц Еркел” (2010) и др. В различни периоди от живота си, Ерьод преминава през различни творчески увлечения – в ранните му творби прозира преклонението пред Бела Барток, Кодай и унгарския фолклор, във Виена като студент прави завой към сериалната техника, след това се завръща към усложнен тонален език, изпитва влечение към джаза, майстор е и на музикалните пародии.