Иван Бакалов (1928-2024) е един от доайените на диригентската професия и в частност на диригентското образование у нас. Роден е в Стара Загора. От детска възраст започва да свири на пиано, а по-късно учи в НМА в класа на големия български пианист и композитор проф. Димитър Ненов. Общуването с енциклопедичната личност на професора се оказва знаково и маркира цялото по-нататъшно развитие на младия музикант. Той продължава обучението си в класа по оркестрово дирижиране на проф. Асен Димитров, който завършва през 1955 г. Междувременно работи като редактор в музикалния отдел на Националното радио, където завежда сектора симфонична, оперна и камерна музика. През 1956 г. е назначен за стажант-диригент в Русенската филхармония, а в следващите години вече е диригент и главен диригент в държавните филхармонии в Пловдив, Разград, Плевен и Варна. Специализира в Парижката национална консерватория при проф. Робер Бло и при проф. Макс Дойч от „Екол нормал дьо мюзик“. През 1961 г. дирижира най-реномирания френски симфоничен състав – Националния оркестър на Франция.
През 1964 г. започва преподавателска работа в НМА „Проф. П. Владигеров“, където става доцент и професор по оркестрово дирижиране. Защитава две дисертации, тясно свързани с диригентската му специалност, като продължава да дирижира концерти у нас и в чужбина.
Участва като член на жури на Парижкото биенале за съвременно изкуство (1969 г.), на Националния преглед на държавните филхармонии (1989 г.), председател на Специализирания научен съвет по музикално изкуство и музикознание към ВАК, председател на организационния комитет на Музикалните дни „Проф. Д. Ненов“ – Разград, и член на журито на Международния конкурс за пианисти „Проф. Димитър Ненов“ в Разград.
Автор е на немалък брой оркестрови версии на творби от Ренесанса до наши дни. Между тях: две Антични сюити, Фантазия и фуга, Прелюд и фуга от Й. С. Бах, Сюита „Прокофиана“ по „Мимолетности и сарказми“ от С. Прокофиев, както и на учебни пособия по дирижиране, христоматии за струнен и духов оркестър и др.