Немският диригент и композитор Зигфрид Курц (р. 1930) започва своята музикална кариера като тромпетист. От 1945 г. учи композиция, оркестрово дирижиране и тромпет в Академията за музика и театър в родния си град Дрезден. Още преди да завърши обучението си, той става музикален ръководител в Държавния театър на Дрезден (Staatsschauspiel). Той остава на тази позиция до 1960 г., след което се премества в Дрезденската държавна опера, където през 1976 г. достига до поста изпълнителен музикален директор. Наред с това Курц преподава във Висшето музикално училище „К. М. фон Вебер“ от 1976 г., където става професор през 1979 г. От 1984 г. е капелмайстор в операта „Унтер ден линден“.
Със своят диригентска кариера Курц е една от най-важните личности на дрезденската музикална сцена през втората половина на ХХ-ти век. Той дирижира множество оперни представления, някои от които са издадени и на запис. Неговият репертоар е изключително широк и включва освен немска музика, също италианската и славянска литература, както и съвременни творби.
Като композитор Курц се изявява най-активно от 1950-те до 1970-те години; по-късно задълженията му като диригент преобладават. Фокусът на творчеството му е върху оркестровите произведения. Отначало той пише в неокласически, игриво-музикален стил. В този ранен период се усеща влиянието на Паул Хиндемит и ехото на джаз музиката, особено в Концерта за тромпет, който е една от най-известните му творби.
Към края на 50-те години Курц се стреми към по-интензивна изразителност. Той клони повече към стила на Бела Барток и експериментира с възможностите на дванадесеттоновата техника. Характерно за неговия стил е също използването на полифонични похвати, силно подчертан ритъм, жизненост и свежест.