Композиторът Зденек Фибих (1850–1900) е сред най-известните чешки автори през втората половина на ХІХ-ти век, наред с Б. Сметана и А. Дворжак. Той е създател на опери, оркестрова и клавирна музика. Роден е в семейството на лесничея Ян Фибих, а майка му Мария Рьомиш, произхожда от интелигентно австрийско семейство и през 1857 г. започва да учи сина си да свири на пиано. По-късно Фибих посещава две години немска гимназия във Виена, както и чешка гимназия в Прага. След това е изпратен в Лайпциг, където изучава пиано при Игнац Мошелес и композиция при Саломон Ядасон и Ернст Рихтер. Прекарва една година в Париж, след което завършва обучението си при Винсенс Лахнер в Манхайм. От 1871 г. Фибих живее в Прага, където композира първата си опера „Буковина“ по либрето на Карел Сабина, либретист на „Продадената невеста“ на Сметана. През 1873 г. е назначен за учител в музикално училище във Вилнюс. От 1875 до 1881 г. Фибих работи като хормайстор на оперни театри в Прага (от 1878 до 1881 г. и като хоров директор на православната църква), а от края на 1870 г. се посвещава изцяло на композицията, като се издържа и от частни уроци. През 90-те години на ХІХ-ти век той създава няколко опери по либрета на Анезка Шулцова, негова ученичка. През 1900 г. излиза книгата на Шулцова „Зденек Фибих: Музикален силует“.
В своите инструментални произведения Фибих пише в духа на немските романтици, като първо попада под влиянието на Вебер, Менделсон и Шуман, а по-късно и на Вагнер. Ранните му опери и близо 200 от ранните му песни са на немски език. Тези произведения, заедно с неговите симфонии и камерна музика, спечелват одобрението на немската критика, но не и на чешката. По-голямата част от оперите на Фибих са на чешки език, въпреки че много от тях са базирани на нечешки източници като Шекспир, Шилер и Байрон. В своята камерна музика, повече от където и да е другаде композиторът използва народни мелодии и танцови ритми. Фибих е първият, който пише чешка оркестрова поема – „Забой, Славой и Лудек“, която служи като вдъхновение за „Моето отечество“ на Сметана. Той е и първият, който използва танцът полка в камерна творба в своя Квартет №1 в ла мажор.
Най-известната творба на Фибих, Поема, започва живота си като безименна пиеса за пиано (№ 139 в ре бемол мажор) в неговия цикъл „Настроения, впечатления и спомени“. Фибих използва повторно материала в своята симфонична идилия „По здрач“, откъдето е адаптиран след смъртта на композитора от цигуларя Ян Кубелик и е озаглавен „Поема“.