Френският композитор и пианист Жан Франсе (1912–1997) започва да се занимава с музика от ранна възраст при прочутата Надя Буланже. Той учи в Консерваторията „Льо Ман“, където неговият баща е директор. През 1923 г. творчеството на младия музикант получава ласкава оценка от Морис Равел. През 1930 г. Франсе завършва Парижката консерватория в класа на Изидор Филип, а през 1932 г. първото му значимо произведение, Концертино за пиано и оркестър печели успех и популярност, след премиерата на фестивала в Баден-Баден.
Жан Франсе става известен като пианист и още в консерваторията печели награда по пиано, а по-късно прави концертни обиколки в Европа и САЩ. Той свири в дуо с френския виолончелист Морис Жендрон, изпълнява и Концерта за две пиана на Пуленк, заедно със самия композитор на няколко концерта. Но основното  му занимание все пак е изключително активната творческа кариера. Той пише музика много интензивно през целия си живот, а през 1981 година описва себе си като „постоянно композиращ“, едва завършвайки едно произведение, преди да започне друго, и така до смъртта си през 1997.
През 1933 г. Франсе създава два балета за Леонид Мясин – „Плажът“ и „Танцова школа“. Две години по-късно композира за Серж Латив още една балетна творба – „Голият крал“ (Le Roi nu). Оперният му дебют е през 1938 г. с постановката на „Куц демон“ (Le diable boiteux), изпълнена под палката на Буланже. Най-монументалното му произведение е ораторията „Откровение на Свети Йоан“ (L’Apocalypse selon Saint Jean) от 1939 г., изпълнена за първи път под ръководството на Шарл Мюнш в окупиран Париж през 1942 г. Автор е също на множество инструментални концерти (предимно камерни) и друга инструментална музика, която със своя лек и елегантен характер може да се причисли към стила неокласицизъм. Франсе създава и оркестрации на целия цикъл от 24 прелюдии за пиано от Фредерик Шопен (1969).