Жан Абсил

Жан Абсил (1893–1974) е белгийски композитор, органист и професор в Брюкселската консерватория. Роден е в гр. Бонсекур. От 1913 г. учи орган и хармония в Брюкселската консерватория, но след дипломирането си решава да се концентрира върху композицията.
През 1922 г. Абсил печели белгийската „Римска премия“, а през 1934 г. е отличен с наградата „Рубенс“, което му позволява да пътува до Париж. Тук той се запознава с Жак Ибер, Дариус Мийо и Артур Онегер. Абсил придобива международна известност с премиерата на първия си Концерт за пиано, оп. 30, композиран за Конкурса за пианисти „Кралица Елизабет“ през 1938 г. като задължителна пиеса за финалния тур. От 1930 г. нататък Абсил преподава хармония в Брюкселската консерватория, а шест години по-късно става професор там. Преподава също в Музикалната капела „Кралица Елизабет“ и Музикалното училище „Еtterbeek“. От 1955 г. той работи като член на Кралската академия на Белгия. Умира в Брюксел на 80-годишна възраст.
Абсил е много продуктивен композитор и като опитен пианист той създава голям брой клавирни произведения, а също пет симфонии, операта „Гласовете на морето“, камерна музика за различни инструменти и др. Стилът му първоначално е повлиян от късната романтична школа, особено от Вагнер и Рихард Щраус. По времето, когато пътува до Париж през 1934 г., той започва да възприема по-модерните тенденции в музиката, използвайки полифонични и полимодални структури, повлияни от композитори като Мийо и Шьонберг.

Какво търсиш днес?