Жак Франсоа Ибер е роден на 15 август 1890 в Париж. Учи в  Парижката консерватория при Габриел Форе, Андре Желалж и Емил Песар. Макар обучението му да е прекъснато от Първата световна война, Ибер печели престижната Prix de Rome още при първия си опит е и първият музикант, станал директор на Френската академия в Рим, където остава от 1937 до 1961, след което заема поста директор на Националното обединение на оперните театри „Гранд Опера“ и „Опера Комик“. Своя общ подход и отношението си към музиката Ибер определя по следния начин: „Да бъдем свободни – независимо от предразсъдъците, които произволно разделят защитниците на дадена традиция, и партизаните на някакъв авангард.“ В търсенето на тази свобода той отхвърля двете господстващи на границата между 19-и и 20-и век музикални тенденции – френския импресионизъм и немския експресионизъм – и се старае да възкреси в своето творчество баланса и музикалните похвати на по-ранните музикални стилове, като същевременно ги преработва и постига свой индивидуален подход.