Ернест Блох (1880–1959) е признат за един от най-значимите швейцарски композитори в музикалната история, а творческият му път е съчетан със завидна академична кариера, която завършва с признанието му за почетен професор в Калифорнийския университет – Бъркли през 1952 г.
Блох е роден в Женева на 24 юли 1880 г. в еврейско семейство. Учи в Брюкселската консерватория при известния белгийски цигулар Йожен Изаи. След това пътува из Европа – Франкфурт, Париж и обратно в Женева, докато през 1916 година се установява в САЩ. Той става първият учител по композиция в Музикалното училище „Манес“, а през 1920 г. е назначен за първи музикален директор на новосформирания Кливландски музикален институт. През 1925 г. се премества в Сан Франциско, където е назначен за директор на Консерваторията.
През 30-те години се завръща в Швейцария, където композира творбата „Avodath Hakodesh“ („Свещена служба“). След 1939 година отново е в САЩ, където живее до смъртта си. Той се присъединява към Музикалния факултет в Бъркли през 1941 г. и преподава там по един семестър всяка година до пенсионирането си през 1952 г. Същата година е обявен за почетен професор в Калифорнийския университет, въпреки че не е бил редовен преподавател. Умира от рак през 1959 г. в Портланд, Орегон на 78-годишна възраст.
Музикалният стил на Блох трудно се подава на класификация. Неговите произведения за струнни инструменти се отличават с изключително майсторство и емоционална дълбочина.   Автор на четири струнни квартета, Еврейска рапсодия „Шеломо“ за виолончело и оркестър и „Глас в пустинята“ за оркестър и виолончело, се нареждат сред най- забележителните постижения в неокласическия и неоромантичен стил от началото на ХХ-ти век.