Италианският композитор Ермано Волф-Ферари (роден Ермано Волф) (1876–1948) е автор на комични опери, много от които са създадени по пиеси на Карло Голдони. Роден е във Венеция в семейството на немския художник Август Волф и Емилия Ферари, а през 1895 г. добавя към фамилията си моминското име на своята майка. В младежките си години се увлича от професията на баща си и се подготвя да стане художник. Заминава за Мюнхен, където да учи рисуване, но там интересът му се насочва към музиката и той започва занимания при Йозеф Райнбергер, а по-късно постъпва в Мюнхенската консерватория. През 1895 година се завръща във Венеция, за да продължи музикалното си образование. Първата му опера, „Пепеляшка“ е поставена през 1900 година, но премиерата няма особен успех в Италия. През 1903 година той пише „Любопитните жени“ (1903) по комедия на Карло Голдони, която постига огромен успех в Мюнхен и Милано. През следващите години Волф-Ферари създава цяла поредица от комични опери по пиеси на известния венецианския драматург от ХVІІІ-ти век. Сред тях са „Тайната на Сузана“, „Четиримата грубияни“, „Украшението на Мадоната“ и други заглавия, които донасят на автора международна известност. Младият композитор е поканен за професор във Венецианската консерватория „Б. Марчело“ и гост-професор в Залцбург. С избухването на Първата световна война обаче, двете страни, между които той разделя времето си, се оказват във вражески отношения. Композиторът се премества в Цюрих и продължава да пиша, макар и по-малко. През 1916 година създава комедията „Влюбените младоженци“ (Gli amanti sposi) (1916). Следвоенното творчество на композитора се отличава с известна меланхоличност; оперите му стават по-мрачни и емоционално сложни. Най-значимите след тях са „Небесната рокля“ (1925) и „Слай“ (1927) по пиесата „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир. През 1939 г. Волф-Ферари става професор по композиция в Залцбургския Моцартеум. През 1946 г. се премества отново в Цюрих, преди да се върне в родния си град. Умира във Венеция от инфаркт на 72-годишна възраст.
Творбите на Волф-Ферари се отличават с изящна и изразителна мелодичност и стремеж към правдиво отразяване на човешките емоции. Той следва музикалните традиции на Чимароза, Росини и Доницети, а също на веристите и се опира на италианския фолклор, но без да използва преки цитати. Освен оперното творчество, Волф-Ферари е автор на редица инструментални произведения, сред които две симфонии, концерт за цигулка, Венецианска сюита, камерна музика, три сонати за цигулка и редица произведения за орган.