Шарл Емил Валдтойфел (1837–1915) е френски пианист, диригент и композитор, известен с многобройните си популярни салонни пиеси. Роден е в семейство на музиканти в Страсбург. Получава първите си уроци по музика от баща си, а по-късно учи в Парижката консерватория, където негов състудент е Жул Масне. На 27-годишна възраст Валдтойфел става придворен пианист на императрица Евгения. Той дирижира също придворния оркестър и е назначен от Наполеон III за музикален ръководител на баловете. След края на Френско-пруската война през 1870 г. и поражението на Франция, Втората френска империя е разпусната и родният град на композитора става част от Германия до края на живота му. През октомври 1874 г. Валдтойфел свири на събитие, на което присъства бъдещият английски крал Едуард VII. Той бил очарован от валса „Маноло“ на Валдтойфел и проявил желание да направи автора  известен във Великобритания. Следва дългосрочен договор с лондонското издателство Hopwood & Crew и творбите на Валдтойфел започват да се изпълняват в Бъкингамския дворец пред кралица Виктория. Музикантът се превръща във водеща фигура на музикалната сцена в Лондон и добива световна известност. През този период той композира най-хубавите си произведения, много от които все още се изпълняват и до днес по целия свят. Най-популярната му творба е  валсът „Les Patineurs“ („Кънкьорите“), композиран през 1882 г.
Валдтойфел изнася концерти в няколко европейски градове, включително Лондон през 1885 г., Берлин през 1889 г. (където се радва на приятелско съперничество с Йохан Щраус) и Парижките оперни балове през 1890 г. и 1891 г. Той продължава кариерата си като диригент и композитор на танцова музика за президентски балове до 1899 г., когато се пенсионира. Умира в дома си в Париж на 77-годишна възраст.