Емануеле Барбела (1718–1777) е италиански цигулар и композитор от Неаполитанската школа. Роден в Неапол, той прекарва целия си творчески живот там. Работи като преподавател и цигулар в няколко важни музикални институции в града, а през 1753 г. заема поста на първи цигулар в неаполитанския „Театро Нуово“. През 1756 г. той става член на Кралската капела, а от 1761 г. до края на живота си свири в оркестъра на театър „Сан Карло“. Сравнително простите композиции на Барбела принадлежат към галантния стил. Автор е на операта „Щедрата Елмира“, както и на цигулкови сонати, дуо сонати и трио сонати. Някои от произведенията му са издавани многократно във Франция или Англия, поради което са широко разпространени и много популярни.