Едуард Лало (Едуард-Виктоар-Антоан Лало) е сред френските композитори, чието творчество се радва на успех през XIX век. Фамилията му е на поколения военнослужещи още от преместването им от Испания във Фландрия през XVI век, а баща му е в армията на Наполеон. Талантливият Едуард нарушава тази традиция и става професионален музикант.
В родния си град Лил Лало посещава местната консерватория и взима уроци по цигулка и виолончело. Учителят му по виолончело Питър Бауман често е свирил под диригентството на Лудвиг ван Бетовен във Виена. Без материалната подкрепа на семейството си, на 16 години Лало постъпва в Парижката консерватория, където учи цигулка и композиция при Франсоа Антоан Хабенек, който дирижира студентски концерти в Консерваторията от 1806 и има важна роля за популяризирането на симфониите на Бетовен пред парижката публика. Като студент Лало се справя много добре и получава втора награда в конкурса „Prix de Rome“ през 1847. Няколко години след Парижката консерватория работи като изпълнител и преподавател в Париж. През 1848 заедно с приятели основава квартета „Armingaud“. Първо свири на виола, а по-късно на втора цигулка. Първите му композиции са песни и камерни произведения. Написва и две ранни симфонии, които са изгубени.
През 1865 Лало се жени за оперната певица Жули Бесние дьо Малини (контраалт). В духа на времето създава музикално-сценични творби, които нямат успех. Най-известната му опера е „Le Roi d’Ys“, поставена чак през 1888, когато композиторът вече е на 65 години и е поканен да бъде член на Ордена на почетния легион (от 1884).
Образуването през 1870 на „Société nationale“ за популяризиране на произведенията на съвременни френски композитори вдъхновява Лало да насочи творчеството си към оркестрови произведения и инструментални концерти. Музиката му се отличава с изразителните си мелодии и многоцветна оркестрация. Автор е на „Норвежка рапсодия“ (1879), Симфония в сол минор (1886) и др. След запознанството му с великия испански цигулар Пабло де Сарасате, който по това време активно музицира в Париж, Лало създава няколко инструментални творби, които му донасят голяма популярност приживе и днес са репертоарни за цигулари и виолончелисти. Лало посвещава на Сарасате своя Концерт за цигулка (1873), а една година по-късно – най-известната си творба „Испанска рапсодия“ за цигулка и оркестър (1874). Следват Концертът му за виолончело (1876), Концертът му за пиано (1889) и др.
Умира в Париж на 22 април 1892.
текст – Елисавета Вълчинова-Чендова