Доменико Чимароза (1749–1801) е част от Неаполитанската оперна школа през ХVІІІ век и един от първите големи майстори в жанра на комичната опера. Роден е в Аверса, близо до Неапол. Неговият баща е зидар и семейството живее в мизерия. Въпреки това, бъдещият композитор получава добро образование, включително и музикално обучение от монасите на църквата „Сан Северо“, където майка му работи като перачка. На дванадесет години Доменико е приет в Консерватория „Санта Мария ди Лорето“ в Неапол. По време на обучението си той пише духовна музика, предимно мотети и меси, но става известен през 1772 г. с премиерата на първата си комична опера „Капризите на графа“, представена в „Театро деи Фиорентини“ в Неапол. Творбата има огромен успех и поставя началото на неговата блестяща кариера като оперен композитор. Славата на младия музикант постепенно започва да се разпространява из цяла Италия и през следващите години той пише множество опери за различни театри в страната. През 1787 г. заминава за Санкт Петербург по покана на императрица Екатерина II. Той е един от поредицата италиански композитори, ангажирани от руския кралски двор през годините, сред които са Винченцо Манфредини, Балтасаре Галупи, Томазо Траета, Джовани Паизиело и Джузепе Сарти. Той композира сериозната опера, „Клеопатра“ и прави редакции на две други комични творби. За двора на Екатерина е създаден и Реквием в сол минор (1787). Чимароза е по-малко успешен в Санкт Петербург от някои от своите сънародници и той напуска Русия през 1791 г. След като прекарва три месеца във Варшава, той пристига във Виена. Музиката му вече е популярна там и император Леополд II го назначава за капелмайстор в двора и поръчва нова опера. Резултатът е „Тайният брак“, по текст на Джовани Бертати. Представена в „Бургтеатър“ на 7 февруари 1792 г., операта е толкова успешна, че Леополд я изпълнява отново същата вечер в личните си покои – „най-дългият бис в историята на операта“, както се изразява един критик.
По това време Чимароза вече е известен в цяла Европа и, заедно с Паизиело, е най-популярният оперен композитор от епохата. Той композира 60 комични опери и 20 сериозни опери, много от които бързо влизат в репертоара на оперните театри в Берлин, Копенхаген, Хамбург, Лондон, Прага и Стокхолм, Санкт Петербург, Виена и всички големи италиански градове. Между 1783 и 1790 г. Хайдн дирижира изпълнения на тринадесет опери на Чимароза в замъка Естерхази и много от тях са изпълнявани няколко пъти.
По време на окупацията на Неапол от войските на Френската република през 1799 г. Чимароза се присъединява към либералната партия, но монархията скоро е възстановена и предприема строги мерки срещу тези с либерални или революционни връзки. Чимароза е хвърлен в затвора заедно с много от своите политически приятели и избягва смъртната присъда само чрез посредничеството на влиятелни почитатели. Умира през 1801 г. на 51-годишна възраст, композирайки почти до последните си дни. Последната му опера „Артемизия“ остава недовършена.