Италианският композитор Доменико Скарлати (1685–1757) принадлежи по хронология към бароковата епоха, но неговата музика има силно влияние върху развитието на класическия стил. Той композира в различни музикални жанрове, но най-голямо значение за музикалната история имат неговите 555 клавирни сонати, които са ранни образци на класическата сонатна форма. Скарлати е роден в Неапол, част от Кралство Неапол, което по това време принадлежи на испанската корона. Той е роден в една и съща година с Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. Скарлати учи музика при своя баща Алесандро Скарлати, а вероятно и при Гаетано Греко, Франческо Гаспарини и Бернардо Паскуини. През 1701 г. е назначен за композитор и органист в кралския параклис в Неапол. През 1709 г. той заминава за Рим, където постъпва на служба при полската кралица в изгнание Мария Казимир. Скарлати вече е завършен клавесинист. Има легенда, която разказва за състезание между него и Хендел в двореца на кардинал Отобони в Рим, където Скарлати е оценен като по-добър от Хендел на клавесина, но по-слаб на органа. В Рим Скарлати композира няколко опери, работи и като капелмайстор в църквата „Св. Петър“. През 1719 г. пътува до Лондон, а през ноември същата година се установява в Португалия. Там преподава музика на португалската принцеса Мария Магдалена Барбара. През 1733 г. Скарлати се премества в Мадрид, където отново работи за Мария Барбара, вече омъжена в Испания, и по-късно кралица на страната. Композиторът остава в Испания през следващите 25 години от живота си. Там той композира повечето от своите клавирни сонати, с които е най-известен. Малко от тях са публикувани приживе. Сонатите представляват едночастни творби, които са ранни образци на сонатната форма. Написани са предимно за клавесин или ранните видове пиано, но има четири за орган и няколко за малка инструментална група. Някои от тях показват хармонична дързост с използване на дисонанси и нетрадиционни хармонични модулации към по-далечни тоналности.