Третият композитор от тази фамилия е ДОМЕНИКО ВИНЧЕНЦО МАРИЯ ПУЧИНИ – внук на първия Джакомо, син на Антонио, баща на Микеле и дядо на младия Джакомо Пучини. Роден една година след Бетовен, той е съвременник и на Муцио Клементи и Йохан Непомук Хумел. Също като своя дядо, учи в Болоня при Падре Станислао Матеи и в Неапол при Джовани Паизиело. Завръщайки се в Лука, както всички от тази непрекъсвана родова музикантска линия, получава мястото на органист в катедралата „Сан Мартино” и титлата Maestro di Cappella на Република Лука. За църковната служба пише множество меси, мотети, химни, ламентации и псалми, а последният му Te Deum остава недовършен поради внезапната му ранна смърт. Автор е и на светска вокална музика – дуети за сопран и тенор с клавирен съпровод, камерните опери Spartaco и Castruccio, пасторала Le frecce d‘amore, опера серия Quinto Fabio, оперите буффа L’Ortolanella, o la Moglie capricciosa и Il Ciarlatano, ossia I finti savoiardi и фарса La Scuola dei tutori. След битката при Маренго пише в чест на победата на Наполеон Te Deum, изпълнен през юни 1800 в „Сан Мартино”. Сред инструменталното му творчество са две симфонии и множество клавирни сонати.