Дмитрий Кабалевски (1904–1987) е една от най-ярките фигури в съветската музика – композитор, пианист, педагог и обществен деятел, неговата музика е приветствана от комунистическите власти като въплъщение на техните артистични виждания. Кабалевски създава обширно творчество във всички жанрове на музикалното изкуство, което получава широк обществен отклик в СССР и страните от социалистическия блок.
Дмитрий Кабалевски е роден в Санкт Петербург през 1904 г., но се премества в Москва в ранна възраст. Баща му го насърчава да учи математика, но той от малък показа склонност към изкуствата. Учи в Академичния музикален колеж в Москва и се дипломира през 1922 г. През 1925 г. продължава обучението си в Московската консерватория, където сред неговите преподаватели са Николай Мясковски по композиция и Александър Голденвайзер по пиано. На 26 години Кабалевски вече е автор на Струнен квартет, оп. 8, Концерт за пиано, оп. 9, Осем детски песни, оп. 17 и различни произведения за соло пиано. През 1932 г. той е назначен за старши преподавател в Московската консерватория и до 1939 г. става редовен професор. Работи също като музикален критик във Всесъюзното радио и като редактор в списание „Советская музыка“ и издателството „Музгиз“.
Кабалевски е много продуктивен композитор. Той създава симфонии, концерти, опери, балети, камерни творби, песни, театрална и филмова музика, пиеси за деца. За разлика от Сергей Прокофиев, той прегръща идеите на социалистическия реализъм. Една от най-големите му заслуги е последователната работа за детската музика. През 1925–1926 г. той работи като учител по пиано в държавно училище и е поразен от липсата на подходящ материал за обучение на децата. Той се заема да пише лесни произведения, които да позволят на малките изпълнители да преодолеят техническите трудности и в същото време да формират вкуса си. Неговата музика се фокусира върху преодоляването на пропастта между техническите умения на децата и естетиката на възрастните.
Удостоен е с редица държавни отличия за своите музикални произведения, включително и от съветското правителство. Избран е за ръководител на Комисията за музикално-естетическо възпитание на децата през 1962 г., а също за президент на Научния съвет по естетика на образованието в Академията на педагогическите науки на СССР през 1969 г. Кабалевски получава почетната степен на президента на Международното общество за музикално образование. Умира в Москва на 14 февруари 1987 г.