Румънският пианист Дину Липати (1917–1950) оставя ярка диря в изпълнителското изкуство на ХХ-ти век със своите забележителни интерпретации на музика от Бах, Моцарт и Шопен. Константин „Дину“ Липати е роден в Букурещ в музикално семейство. Неговият баща е цигулар, който е учил при Пабло Сарасате и Карл Флеш, а майка му е пианистка. Пътят му от Букурещ до Париж минава през първоначално обучение при Михаил Жора и Флорика Музическу. През този период се запознава и с Джордже Енеску. Петнадесетгодишен, Липати завършва Букурещката консерватория и получава наградата на името на Енеску за първата си композиция. Участва в конкурс във Виена, където въпреки безспорното му първенство като пианист, е отличен с втора награда. Като член на журито Алфред Корто го кани в Париж. Така Липати продължава да учи пиано при него, Ивон Лефебюр и Надя Буланже, а също дирижиране при Шарл Мюнш и композиция при Игор Стравински и Пол Дюка. Неговите концертни турнета из Европа разкриват високата му класа и предвещават блестящо бъдеще. Но около края на Втората световна война Липати заболява от левкемия. В едно писмо до Михаил Жора той пише следното: „Когато бях здрав, ме изтощаваше борбата с нуждите. Сега, когато съм болен, от всички страни пристигат покани. Подписах ангажименти с Австралия, Южна и Северна Америка. Каква ирония на съдбата!“. Липати изнася последния си рецитал на 16 септември 1950 година на фестивала в Безансон, Франция. Умира едва на 33-годишна възраст, без да е осъществил нито един от своите ангажименти извън Европа, но реализирал се в „пантеона на славата“ на великите пианисти от ХХ-ти век. Той създава също известен брой оркестрови, клавирни и камерни композиции, в които се усеща влиянието на Бела Барток.