Проф. д-р Димитър Христов (1933 -1917) е една от големите фигури в съвременната българска музикална култура – талантлив композитор, ерудиран музиколог, публицист и педагог. Създава повече от 150 опуса (2 опери, симфонична и камерна музика), важни теоретични трудове – „Хипотеза за полифоничния строеж”, „Към теоретичните основи на мелодиката”, „Композиторът и общественото съзнание”. Завършва композиция в  Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” (при акад. Марин Големинов). През 1960 г. започва да преподава в НМА (от 1976 г. е професор по полифония и увод в музикознанието). На 30 години спечелва стипендия на ЮНЕСКО и след шестмесечното му пребиваване в Германия, Франция и САЩ, пише книгата „Западни хоризонти”. От 1975-1979 г. е Генерален секретар на  Международния съвет за музика към ЮНЕСКО. Основава и ръководи Международното ателие на композиторите, което е съвместна инициатива на Холандия и България. Бил е член на комитета на фондация „Франк Калауей” в Австралия, кореспондент за България на Световния репертоар за музикознание (издаван ежегодно в САЩ) и на списанието на ИСМЕ (Международното общество за музикално възпитание).

Проф. Христов работи и в Института за музика при БАН (дългогодишен редактор е на академичното списание „Българско музикознание”). През  1994 г. започва да издава списание „Музика. Вчера. Днес”. Преподава също в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и в Нов български университет. Избран е за Доктор хонорис кауза на НБУ (2003) и Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград (2009). Периодично е канен за лектор в Германия, Франция, Швейцария, Швеция, Холандия, САЩ и Канада. Удостояван е с престижни международни и национални награди за композиция.

В творчеството си Димитър Христов изявява нестандартни идеи, работи по свой специфичен начин с българския фолклор (по-точно с шопския двуглас). Заглавията на голяма част от по-късните му творби открехват посланията на неговия свят от звуци и подсказват на слушателя пътищата на асоциациите:  „Карусел на страданието”, „Сриване в безмълвието” , „Нагоре високо търся те”, „Струи, изтича”, „Въздигам се в хаоса” ,“Открехвам я, надзърни”, „Трептящи, изгарящи”, „Просветва, надига се”… „Дълбоко съм убеден, че когато човек пише музика, той праща послание” – споделя композиторът – „Творчеството е това – много преживявания и представи, от които трябва да се излезе… Първо трябва да се намери посланието, след това да се търси формата. Това е драматична ситуация – композиторът трябва да има много силен поглед върху света, да го усети, да направи прогноза за емоционалния свят на човека и когато всичко това мине през него, да му търси формата. Което е втори, още по-болезнен процес… Архитектите имат същите проблеми, но при нас е по-лесно, тъй като звукът е много гъвкав, изплъзващ се във всички посоки и никой няма власт над него.”

За Димитър Христов пианото е инструмент, към който е привлечен още в младостта си. За него съчинява много произведения, в които отправя високи предизвикателства към изпълнителите не само за виртуозна техничност, но и към тяхното артистично въображение, към тяхната съпричастност в моделирането на звукови състояния, преображения, цветове, динамични нюанси, архитектонично разгръщане на формата. Клавирните творби на композитора съставляват широка панорама от жанрове: 32 солови сонати, 12 ноктюрни, 4 балади, „Клавирни миниатюри”, но и пиесите „Танго за вас, приятели” „Токата на задушница”, „Качулки след страшния дъжд”, ансамблови творби за пиано (за 4 и 6 и 8 ръце). За пиано и оркестър създава 3 концерта (Третият е озаглавен „Ангел в небето”), Концертни вариации върху тема „Ероика” от Бетовен, пиесите  „Развълнувано нагоре”  и „Блуждаеща токата”,  Троен концерт за пиано, цигулка, виолончело и оркестър.