Композиторът Димитър Петков (1919–1997) завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ (тогава ДМА) с композиция при проф. Веселин Стоянов и дирижиране при проф. Асен Димитров през 1952 г. През следващите две години специализира в Московската консерватория композиция при Арам Хачатурян и полифония при Сергей Скребков. Работи като хоров диригент във Военния ансамбъл. Два пъти е назначаван за директор на Софийската опера в периодите 1954-62 и 1975-78 г. През следващите години заема отговорни държавни и творчески постове. Работил е като първи секретар на българското посолство в Прага (1963-68 г.), заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (дн. Министерство на културата) (1980-82 г.), заместник-председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба (1983-88 г.) и др. Председател е на Съюза на българските композитори от 1972 до 1980 г.
Димитър Петков създава разнообразно музикално творчество, в което мелодиката има водеща роля. Автор е на музикално-сценични произведения, оратории, кантати, хорови и оркестрови сюити, камерни пиеси, над 1000 хорови и детски песни, музика към късометражни филми и др. Редица от родопските песни (по народни текстове) и други лирични песни са сред най-представителния репертоар на българските хорове. В последните години от живота си пише църковни песни за смесен и женски хор, наградени и изпълнени на Конкурса за нови литургични песнопения „Нека бъдем по-добри“ (1995, 1996).