С разностранните си интереси, музикална и обществена дейност композиторът Димитър Ненов (1901–1953) е сред водещите личности на интелектуалния елит в България, превърнал се в ключова фигура за цялата българска култура от първата половина на ХХ-ти век. Големият български пианист и композитор е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори. Той е един от основателите на Дружество на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 г.) и първият негов секретар и касиер. Роден е в гр. Разград. Учи пиано при проф. Андрей Стоянов, а през 1920 г. заминава за Дрезден, където следва архитектура във Висшето техническо училище. Същевременно учи пиано при проф. Карл Фелинг и теория и композиция при Теодор Блумер и Паул Битнер в Дрезденската консерватория. Работи като музикален ръководител на балета Thea Jolles (1925 – 1927). След като завършва архитектура, през 1927 г. се завръща в България. Известно време работи като архитект в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство (1927 – 1930) и в Главна дирекция на железниците (1929 – 1932). Специализира архитектура на железопътни сгради в Италия (1932 г.). През тези години има активна реализация като архитект.
В началото на 30-те години Димитър Ненов се посвещава изцяло на музиката. Специализира пиано при Егон Петри в Закопане (Полша) през 1931 г. Завършва музика в Болоня (1932 г.). В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподава пиано в периодите 1933 – 1935 и 1937 1943 г. От 1943 г. е професор в ДМА (дн. НМА „Проф. П. Владигеров“). Успоредно с педагогическата си дейност, се проявява и като публицист и критик, отстоявайки свои естетически възгледи и високи духовни и професионални ценности в българското музикално творчество и култура. Активно участва в дейността на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“. Две години работи в Радио София (1935-1937) и като негов първи музикален ръководител има големи и разностранни заслуги за цялостната организация на музикалния живот у нас през 30-те и 40-те години.
Димитър Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Изнасял е концерти с успех освен в България и в Германия, Дания, Италия, Полша и други страни. През 1937 – 1947 г. участва в клавирно трио с цигуларя Хр. Обрешков (по-късно с П. Христосков) и виолончелиста К. Попов, което с професионален финес изпълнява богат репертоар от различни стилове и композитори. Изнася камерни концерти с цигуларя Вл. Аврамов и К. Попов, акомпанира на редица български и чужди изпълнители.
Музиката на Димитър Ненов е въплъщение на неговата оригинална творческа личност. В нея по неповторим начин се съчетават индивидуално, съвременно и българско. Стилът му, причисляван към българския музикален модернизъм, е оригинален, изтънчен, богат на тембри. Някои изследователи откриват влияние на Александър Скрябин, особено в клавирните му произведения, което може да се приеме в смисъла на стремеж към излизане извън рамките на конвенционалния изказ и търсене на нови възможности на тонова организация. Ненов пише предимно в областта на симфоничната и клавирната музика. Най-изпълняваната му композиция, навлязла трайно в репертоара на пианистите е Токата за соло пиано, оркестрирана по-късно от Лазар Николов. Важно място в творческото му наследство заема и неговия Концерт за пиано и оркестър, уникален по форма и симфоничен размах на клавирната партия.
Сред учениците на Димитър Ненов са Лазар Николов, Любомир Романски, Трифон Силяновски, Стефан Ременков, Милена Моллова, Светла Протич, Вера Баева, Генко Генков, Иван Бакалов и др.