Понякога наричан „италианският Брамс“, Джузепе Мартучи (1856–1909) посвещава кариерата си изцяло на инструменталната музика. Роден е в гр. Капуа. Започва да свири на пиано още в ранното си детство под ръководството на своя баща. Мартучи е изключителен талант и изнася първия си клавирен концерт едва на осем години. На 11-годишна възраст постъпва в Консерваторията на Неапол. Международната му кариера като пианист започва с турне из Германия, Франция и Англия през 1875 г., когато е на 19 години.
През 1880 година започва да преподава пиано в Консерваторията в Неапол, а шест години по-късно се премества в Болоня, където замества Луиджи Манчинели в Болонската консерватория. Сред неговите ученици по композиция е Оторино Респиги. През 1902 г. Мартучи е назначен за директор на Консерваторията в Неапол, където работи до смъртта си през 1909 г.
Като диригент той е един от първите италиански музиканти, които се възхищават на Вагнер и представя част от творчеството му в Италия. През 1888 г. дирижира първата италианска постановка на операта „Тристан и Изолда“ в Болоня. Изпълнява също музиката на Роберт Шуман, Йоханес Брамс, Едурад Лало, Цезар Франк, Чарлз Станфорд и др.
Мартучи започва да композира кратки клавирни пиеси още на 16-годишна възраст. Той не пише опери, което е необичайно сред италианските композитори от неговото поколение. Създава предимно инструментална музика и песни, както и една оратория, „Самуел“. Автор е на две симфонии и други симфонични творби, два концерта за пиано и оркестър, камерна музика и клавирни пиеси.
Джан Франческо Малипиеро пише за втората симфония на Мартучи (1904), че тя е „началото на ренесанса за неоперната италианска музика“. Прочутият диригент Артуро Тосканини подкрепя творчеството му, изпълнявайки редица негови произведения. През 2009 година, по повод стогодишнината от смъртта на композитора компанията Naxos Records издава поредица от компактдискове с негова оркестрова музика.