До 1928 ДЖОРДЖ ГЕРШУИН, потомък на руски евреи емигранти, получава славата като автор на песни, мюзикли, оперетна музика, съчетавайки няколко източника – джаз, афроамерикански фолклор, бродуейски песенен стил и европейска класика. След поредните успешни постановки в Ню Йорк и Лондон той посещава Париж като възможност да получи задълбочено обучение по композиция. Осъзнавайки, че авторитетът му се ограничава само в сферата на популярната песен, че не притежава систематично музикално образование и амбициран да постигне успех във фактурата на симфоничния оркестър, Гершуин посещава първоначално Морис Равел. На молбата Гершуин да учи при него Равел отказва. Отговорът на Равел става анекдотичен: „Не ставайте „лош Равел“, по-добре останете „добър Гершуин“. Равел обаче му написва препоръчително писмо до Надя Буланже, известна с репутацията си в обучението по пиано и композиция. Буланже му отговаря по подобен начин. Последен опит Гершуин прави със Стравински, който подхожда практично по въпроса. Стравински се интересува колко годишно печели колегата му като композитор и Гершуин отговаря „около 100,000 долара“, тогава Стравински репликира: „Може би аз трябва да взимам уроци от Вас“.