Великият румънски творец Джордже Енеску (1881–1955) оставя ярка диря в европейската музикална култура от ХХ-ти век. Неговото изкуство като виртуоз на цигулката и композитор допринася значително за развитието на румънската музика, макар че голяма част от дейността му е съсредоточена в Париж. Енеску е ученик на Габриел Форе и Жул Масне в Парижката консерватория, а самият той възпитава цяло поколение от именити цигулари, сред които е Йехуди Менухин.
Роден е 19 август 1881 г. в Ливен, окръг Ботошани. Още в детството си проявява изключителен интерес към музиката. Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст, а година по-късно изнася първия си концерт. В периода 1888-1894 г. следва във Виенската консерватория при Йозеф Хелмесбергер (цигулка) и Роберт Фукс (композиция). Енеску бързо навлиза в музикалния живот на Виена. Едва 12-годишен, той изнася концерти с творби на Брамс, Сарасате, Менделсон, предизвиквайки възторг у публиката и пресата. Завършва във Виена със сребърен медал, след което продължава обучението си в Парижката консерватория (1895-1899). Негови учители там са Мартин Пиер Марсик по цигулка, Андре Жедалж по хармония, като и Жул Масне и Габриел Форе по композиция. През 1898 г. е дебютът му като композитор в Париж с Румънска поема оп. 1 (Poema Română). През същата година започва да дирижира концерти в Букурещ и да изнася цигулкови рецитали. Румънската кралица Елизабета, която му се възхищава, често го кани за различни изяви в двореца „Пелеш“ в Синая.
От първите години на ХХ-ти век датират най-известните произведения на композитора, сред които са две Румънски рапсодии (1901-1902) и Сюита №1 за оркестър (1903). Музикалната му дейност е раздвоена между Букурещ и Париж. Същевременно предприема множество турнета из европейските страни. По време на Първата световна война Енеску остава в Букурещ, където продължава да работи активно. Той дирижира първото цялостно изпълнение на Симфония №9 от Бетовен, композиции на Берлиоз, Дебюси, Вагнер, както и собствени произведения. Сред тях са Симфония №2 и Сюита за оркестър №2. През 1915 година се провежда и първото издание на конкурса за композиция „Джордже Енеску“.
След войната композиторът продължава дейността си в Букурещ и Париж, пътува многократно и до САЩ, където дирижира оркестри във Филаделфия и Ню Йорк. Отдава голяма част от времето си и на педагогическа дейност. Негови известни ученици са Артур Грумио, Кристиан Фера, Иври Гитлис, Уто Уги, и особено Йехуди Менухин, който запазва в себе си истински култ към Енеску, смятайки го за свой духовен баща.
По време на Втората световна война Енеску остава в Букурещ, където развива богата диригентска дейност и окуражава творчеството на румънски музиканти като Михай Жора, Константин Силвестри, Йонел Перля, Сабин Дръгой. След края на войната и с установяването на комунистическата диктатура в Румъния, композиторът емигрира в Париж и остава до края на живота си. През този последен творчески период той пише Струнен квартет №2, Камерна симфония за 12 инструмента, довършва Симфоничната поема „Vox Maris“ за сопран, тенор, хор и оркестър (скицирана още през 1929 г.), Симфонии №4 и №5, останали недовършени.
Умира през май 1955 г. и е погребан на гробището „Пер Лашез“ във френската столица.