Джон Фийлд (1782–1837) е ирландски пианист, композитор и музикален педагог, който е считан за създател на клавирния жанр ноктюрно. Той е роден в Дъблин и произхожда от музикално семейство, където получава и първите си уроци по пиано. Негов учител в ранните му години е италианският композитор Томазо Джордани. Фийлд скоро се премества в Лондон и става ученик на Муцио Клементи. Под негово ръководство младежът бързо се превръща в много известен и търсен концертиращ пианист. Двамата с Клементи правят общи турнета в Париж, Виена и Санкт Петербург.
През 1803 г. Фийлд се установява в Русия, където изнася концерти и е високо ценен преподавател. През следващите 30 години той продължава да свири активно в цяла Европа. През 1832 постига успех в Лондон с Концерта си за пиано и оркестър в ми бемол мажор. Изнася последния си концерт през март 1836 г. и умира в Москва около година по-късно от пневмония.
Фийлд принадлежи към първите клавирни виртуози, изнасящи солови концерти и неговият стил и техника поразително напомнят за музиката на Шопен. Подобно на полския майстор, силата му е в кратките музикални форми, изпълнени с изразителна мелодичност и ефирна хармония. Неговите 18 ноктюрни, публикувани за първи път през 1814 година, са предизвиквали възхищението на Шопен, който на свой ред прави жанра много популярен. Фийлд е също автор на седем концерта за пиано, четири сонати, както и на голям брой други клавирни пиеси – вариации, ронда, фантазии и др.
Изпълнителското изкуство на Фийлд е високо ценено от неговите съвременници и има трайно отражение върху творчеството на редица големи композитори през ХІХ-ти век като Фредерик Шопен, Йоханес Брамс, Роберт Шуман и Ференц Лист.