Световноизвестният американски композитор и диригент Джон Уилямс – един от най-популярните съвременни музикални творци, е роден през 1932 в Ню Йорк. Баща му – Джон Уилямс-старши, е джаз барабанист, свири с квинтета на Реймънд Скот, с който записва музика за анимационните филми на „Уорнър Брос“. През 1948 семейството се премества в Лос Анджелис. Джон посещава Калифорнийския университет на Лос Анджелис (UCLA), и изучава частно композиция при Марио Кастелнуово-Тедеско – композитор и пианист от италиано-американски произход (роден е във Флоренция, през 1939 емигрира в Америка, а от 1946 преподава композиция в Консерваторията в Лос Анжелис, автор е на музиката за над 200 филма). След служба във военновъздушните сили, Джон Уилямс се завръща в Ню Йорк и постъпва в престижната консерватория за изпълнителски изкуства „Джулиард скул“, където учи пиано при руската пианистка Росина Левин. Докато е в Ню Йорк, работи като джаз пианист в клубове и прави записи. Завръща се в Лос Анджелис. Началото на впечатляващата му кариера във филмовата индустрия е свързана с имената на такива успешни композитори като Бърнард Хърман, Алфред Нюман и Франц Ваксман. Продължава да пише музика за много телевизионни програми през 60-те години и печели четири награди „Еми“. През януари 1980 Джон Уилямс става деветнайсетия диригент на Бостънския поп-оркестър (‘Boston Pops Orchestra’) от основаването му през 1885 като секция на Бостънския симфоничен оркестър, основан четири години по-рано. Ръководи го 14 успешни сезона до декември 1993, а след пенсионирането си е негов почетен диригент. Изявява се като гост-диригент на редица големи оркестри, включително Лондонската филхармония, Оркестъра в Кливланд, Филаделфийската и Чикагската филхармония, симфоничните оркестри в Питсбърг, Далас и Сан Франциско, с Филхармонията в Лос Анджелис осъществява записи за Холивуд. Джон Уилямс има почетни степени от двадесет американски университета – „Джулиард скул“ (‘The Juilliard School’), Музикалния колеж „Бъркли“ (‘Berklee College of Music’) в Бостън и др.

Автор е на музиката за Олимпийските игри през 1984, 1988, 1996 и 2002, за различни телевизионни програми и концерти, както и много оркестрови и инструментални произведения, включително: две симфонии; концерти за виолончело (премиерно представен от Йо-Йо Ма и Бостънския симфоничен оркестър в Тангълуд през 1994), за флейта и за цигулка (записани от Лондонския симфоничен оркестър), за кларинет и за туба, за тромпет (премиерата му е с Оркестъра в Кливланд, солист Майкъл Сакс, през септември 1996), за фагот „Петте свещени дървета“ (премиерно представен от Нюйоркската филхармония и главния ѝ фаготист Джудит ЛеКлер през 1995, а под диригенството на Джон Уилямс с ЛеКлер и Лондонския симфоничен оркестър е издаден от „Сони класикъл“); творбата „Американско пътешествие“ за оркестър е написана в чест на новото хилядолетие и придружава ретроспективния филм „Незавършеното пътешествие“, режисиран от Стивън Спилбърг и мн.др.

Джон Уилямс е композирал музиката на повече от сто филма. Сред тях са: „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Джурасик парк“, „Сам вкъщи“, „Хари Потър“, „Челюсти“, „Мемоарите на една гейша“, „Седем години в Тибет“, „Цигуларят на покрива“ и много други. За филмовата си музика композиторът печели: 5 награди „Оскар“, като първата получава през 1971 за „Цигуларят на покрива”, 4 награди „Златен глобус“, 20 награди „Грами“, 7 награди „БАФТА“ и 2 награди „Еми“. Номиниран е многократно за „Оскар“, „Златен глобус“ и „Грами“. Филмовата му музика и други произведения са издадени от „Сони класикъл“. Албумът на саундтрака към „Междузвездни войни: Епизод IV. Нова надежда“ с основната тема на филма е продаден в повече от четири милиона копия, което го прави един от най-успешните в историята на звукозаписа извън албумите в поп-музиката. Филмовите теми на Джон Уилямс са ярки и емблематични за всяко едно заглавие. А музиката за филма на Стивън Спилбърг „Извънземното“ (1982) е един от малкото примери в историята на киното, когато кадри от филма (преследването и сбогуването накрая) са редактирани, за да съответстват на композиторските решения. В творчеството на Уилямс са вплетени различни композиционни техники, характерни за ХХ век, но най-открояващ се е неговият своеобразен неоромантизъм, вдъхновен от мащабната оркестрова звучност и лайтмотивната техника в музиката от последните десетилетия на XIX век (Рихард Вагнер, Пьотр Илич Чайковски и др.).

„Джон Уилямс е написал саундтрака към нашия живот. Нота по нота … неговият гений свързва музиката и филмите, като ги издига до симфонични равнища и вдъхновява поколения публика да бъдат обогатени от магията на киното…“ (Сър Хауърд Стрингър, председател на Настоятелството на Американския филмов институт, по повод връчването на Джон Уилямс на Наградата на Академията за цялостен принос, 9 юни, 2016).