Джовани Габриели

Генезисът на великолепния бароков концертен стил, към  който големите композитори на Романтизма и 20 век изпитват дълбок пиетет (сред тях са Брамс и Равел), се корени в изкуството на старите венециански майстори. Джовани Габриели е композитор и органист, ученик на своя знаменит чичо Андреа Габриели – маестро на музикалната капела във величествената венецианска катедрала „Сан Марко”. Джовани няколко години служи в двора на херцога на Бавария Албрехт V. Там учи при прочутия Орландо ди Ласо. След смъртта на херцога се завръща в родната Венеция и през 1585 г. става органист в „Сан Марко”. Паралелно заема същата длъжност в „Scuola Grande di San Rocco”, едно от най-престижните и богати венециански религиозни братства. След смъртта на Андреа Габриели е въздигнат като главен композитор на „Сан Марко”. Създава предимно духовна музика, както и инструментални творби в популярните тогава жанрове канцони, сонати и ричеркари. Някои от тях са публикувани в неговия първи сборник от 1597 г. „Sacrae symphoniae”, станал толкова известен в цяла Европа, че привлича много композитори да учат при венецианския майстор като Хайнрих Шюц, Ханс Лео Хаслер, Михаил Преториус.

Славата на Джовани Габриели се дължи на великолепното съчетание на простота и блясък в музиката му. А неговата полифонична техника е основана на вкуса към контраста, диалога или противопоставянето на групи инструменти, на солиращи гласове с инструментален съпровод и хорове а капела. Една традиция, която развива от так.на. венециански антифонен, полихоров стил, произтичащ от необичайната архитектура на базиликата „Сан Марко”. Тя е изградена с две галерии за хоровете, една срещу друга, всяка със собствен орган. Габриели майсторски  използва това необичайно оформление на църквата, за да създаде поразителни пространствени ехо – ефекти. Повечето от пиесите му са написани така, че да се чуе хор или инструментален ансамбъл от едната страна, последван от отговор на музикантите от другата страна. Понякога включва и трета група музиканти, разположена близо до централния олтар на базиликата.

Той пише два свитъка със „Sacrae symphoniae tam vocibus quam instrumentis” („Свещени симфонии за гласове и инструменти”) – през 1597 и 1612 г. Първата колекция включва 42 мотета от 6 до 16 гласа, 14 канцони и 2 сонати.

Какво търсиш днес?