Джовани Батиста Перголези

За краткия си, едва 26-годишен живот Джовани Батиста Перголези (1710–1736) оставя музикално наследство с голямо значение за развитието на оперния жанр. Роден е в гр. Йези, а за ранните му години се знае сравнително малко. Той учи в Неапол при известния композитор Франческо Дуранте. Прекарва по-голямата част от живота си, работейки за аристократични покровители като Фердинандо Колона, принц на Стиляно и Доменико Марцио Карафа, херцог на Мадалони.
През 1733 година Перголези пише операта „Гордият пленник“ от жанра opera seria (сериозна опера) и създава към нея кратки комични интермедии. Те са обособени в отделна сценична творба – „Слугинята господарка“, считана за първата в жанра opera buffa. Тя става изключително популярна. Когато през 1752 година е представена в Париж, операта предизвиква т. нар. „Война на буфонистите“ между привържениците на сериозната френска опера като Жан-Батист Люли и Жан-Филип Рамо и тези на новата италианска комична опера.
Перголези е автор на 10 други опери, сред които „Салустия“ (1732), „Влюбеният брат“ (1732), „Олимпиада“, (1735) и др. От сакралните композиции на твореца най-известна е Stabat Mater (1736) за сопран, алт и струнен оркестър. Той създава и редица светски инструментални произведения – соната за цигулка и концерт за цигулка.
Композиторът умира от туберкулоза през 1736 г. на 26-годишна възраст.

Какво търсиш днес?