ДЖАКОМО ПУЧИНИ е един от най- големите майстори в оперното изкуство. Операта Манон Леско е началото на големия му успех (автор е на 12 опери). Тя е свързана с важен период от живота му: Пучини се влюбва в Елвира Бонтури, която е омъжена, но по това време католическата църква не разрешава разводите; независимо от това Елвира се решава да заживее с Пучини, като взима и двете си деца. Историята на Манон Леско и кавалера де Грийо, разказан в романа на абат Прево, го привлича и с това, че много напомня на собствения му живот и любовта му към Елвира. Това е любов, което помита всички прегради и предразсъдъци. Същият сюжет е пресъздаден от Даниел Обер и от Жул Масне в много популярната тогава опера Манон. Но въпреки това Пучини не се отказва. Манон Леско има изключителен успех. Оркестровото Интермецо във второ действие е красива, майсторски сътворена музикална картина, която се изпълнява и като самостоятелна пиеса. Известно е, че Пучини е извънредно внимателен към текстовете на своите опери. След като се спира на сюжета на „Сцени от живота на бохемите“ от френския писател Анри Мюрже, той предлага на Джузепе Джакоза и Луиджи Илика да напишат либретото (след това те стават автори на повечето му либрета) на Бохеми. Знае, че приятелят му Леонкавало също е започнал работа над текста на Мюрже, но пленен от идеята, Пучини влага цялата си страст и завършва операта за осем месеца (премиерата на Леонкавало е една година по-късно). Премиерата на Бохеми е на 1 февруари 1896 г. в Торино под диригентството на Артуро Тосканини. Няколко дни след това операта е играна в редица италиански театри, като в Палермо е бисирано цялото първо действие. Che gelida manina (Каква замръзнала малка ръка) е ария на Рудолф от първо действие, когато той среща Мими за първи път. В арията той ѝ разказва за живота си като поет и завършва, като я моли тя да му разкаже повече за нейния живот. Che gelida manina е една от най- изпълняваните и записваните тенорови арии.