Френският композитор, диригент и преподавател Дариус Мийо (1892–1974) се откроява като ключова фигура в музикалния модернизъм. Той е част от известната френска група „Шесторката“ и е сред най-продуктивните автори на ХХ-ти век. Неговите композиции са повлияни от джаза и бразилската музика и използват широко политоналността. Като педагог Мийо обучава множество класически и джаз композитори, сред които Дейв Брубек, Филип Глас, Стив Райх, Карлхайнц Щокхаузен, Янис Ксенакис и др.
Дариус Мийо е роден в Марсилия, в еврейско семейство от Екс ан Прованс. Той учи в Парижката консерватория, където се запознава със своите колеги от „Шесторката“ Артур Онегер и Жермен Тайфер. Мийо учи композиция при Шарл-Мари Видор и хармония и контрапункт при Андре Жедалж. Като частен ученик се занимава и при Венсан Д’Енди. От 1917 до 1919 г. той пътува до Бразилия, където работи като секретар на изтъкнатия поет и драматург Пол Клодел, по това време френски посланик в Бразилия. Сътрудничеството между двамата продължава и по-късно, когато Мийо създава музика за много от поемите и пиесите на Клодел.
При завръщането си във Франция Мийо композира произведения, повлияни от бразилската популярна музика. В оркестровата пиеса „Бикът на покрива“ са използвани мелодии на бразилския пианист и композитор Ернесто Назарет. Съвременните европейски влияния също са важни за музиката на Мийо. Той посвещава на Арнолд Шьонберг своя Пети струнен квартет, създаден през 1920, а на следващата година дирижира френската и британската премиера на новаторската му композиция „Лунният Пиеро“.
През 1922 г. композиторът пътува до САЩ, където по улиците на Харлем слуша за първи път „автентичен“ джаз. Този музикален опит повлиява значително на следващите му произведения. Няколко месеца по-късно Мийо завършва „Сътворението на света“, балет, в който използва мотиви от джаза.
Нахлуването на немската армия във Франция през 1940 година принуждава композитора да напусне родината си. Той емигрира в САЩ, където има възможност да преподава в Колежа „Милс“ в Оукланд, Калифорния. Негов ученик там е джаз пианистът Дейв Брубек. В САЩ композиторът създава операта „Боливар“ (1943) и си сътрудничи с Анри Темианка и квартета „Паганини“.
След войната Мийо се завръща в Европа и от 1947 г. до 1971 г. той продължава активно да преподава, разделяйки времето си между Парижката консерватория и колежа „Милс“. Освен Брубек, известни негови ученици са Уилям Болкъм, Стив Райх, Катрин Мълки Уорн и Реджина Хансен Уилман. През последните години здравето му е вложено и той е принуден да използва инвалидна количка. Умира в Женева на 81-годишна възраст и е погребан в гробището „Сен Пиер“ в Екс ан Прованс.