Чешкият виолончелист и композитор Давид Попер (1843–1913) е роден в Прага и учи музика в Пражката консерватория при Юлиус Голтерман. Той прави първото си турне през 1863 г. и предизвиква възхищението на диригента Ханс фон Бюлов. Дебютира във Виена през 1867 г., след което става главен виолончелист в оркестъра на Придворната опера. В периода 1873 – 1886 концертира из цяла Европа, заедно със своята съпруга, пианистката Софи Ментер. След като бракът им е разтрогнат, Попер постъпва като преподавател в новооткрития струнен отдел на Будапещенската консерватория, където е препоръчан от композитора Ференц Лист. Участва в Будапещенския квартет и заедно с цигуларя Йеньо Хубай и Йоханес Брамс, изпълнява премиерата на Клавирно трио №3 от Брамс в Будапеща на 20 декември 1886 г. Сред забележителните му ученици в Будапеща са Арнолд Фьолдеси, Йеньо Керпели, Лудвиг Лебел и Адолф Шифер (учител на Янош Щаркер).
Попер умира в Баден, близо до Виена. Той оставя обширно музикално творчество от пиеси за виолончело. Автор е на четири концерта, Реквием за три виолончели и оркестър (1891) и редица миниатюри, които се изпълняват и до днес. Сред тях са „Тарантела“, „Танц на елфите“, Унгарска рапсодия и др. Той създава също сборници с етюди и методическа литература за обучение на младите музиканти.