Монументалните творби на ГУСТАВ МАЛЕР са онази грандиозна кулминация, която на границата между двете столетия завършва епохата на късноромантичния симфонизъм и същевременно очертава с болезнената си, напрегната емоция и гротескна образност пътя към експресионизма на двадесети век. Един от най-дълбоките философи в музиката, Малер осмисля в своите творби вечните теми за човека – в неговото общуване със света, с природата, с Бога, в съкровените му интимни размисли или в големите обобщения за живота и смъртта. Композиторът намира пълна реализация на творческия си потенциал в два жанра – симфонията и песента, като постоянно търси връзката между тях. Неговите вокални цикли са с оркестров съпровод, а теми и образи от „Странстващият калфа”, „Вълшебният рог на момчето” и „Песни за мъртвите деца” проникват последователно в симфониите му, в някои от които присъства и вокалното начало, под формата на солиращи гласове или мащабни хорови платна.

В трилогията Втора, Трета и Четвърта симфонии се появяват отделни елементи от вокалния цикъл „Чудният рог на момчето” („Des Knaben Wunderhorn“), който Малер пише по текстове от прочутия едноименен сборник от старинни немски народни песни, издаден през 1808 от поетите Ахим фон Арним (1781 – 1831) и Клеменс Брентано (1778 – 1842).