За симфоничната музика на ГУСТАВ МАЛЕР (1860-1911), диригентът Ленард Бърнстейн казва: „Тя е фотокамера, запечатала обществото в неговия упадък. Тя е музика на яростния взрив – в отломките на човешката низост оросява света, както никога дотогава, с дъжда на красотата”. Грандиозните Малерови симфонии (автор е на девет и десета недовършена, на вокално-симфоничния цикъл „Песен за земята”) размишляват с пламъка на сърцето върху вечните въпроси за смисъла на живота, за доброто и злото, тленното и вечното, възвисението и падението. С тях той затваря последните страници на голямата романтична симфония и трасира новия път на жанра в изкуството на XX век.
Да пише симфония, за Малер означава „с всички средства на техниката да строи нов свят”. Австрийският композитор разгръща творческите си идеи не само в симфониите, но и във великолепните вокални цикли „Вълшебният рог на момчето”, „Песни на странстващия калфа” и „Песни за мъртвите деца”. Теми и образи от неговите песни прорастват в някои от симфоничните опуси.
В живота си Густав Малер е известен и почитан повече като диригент, отколкото като композитор. Но това не засяга решимостта му да върви по избрания път. Той създава творбите си в оскъдното свободно време в интензивния диригентски график и предимно през летните почивки.
Малер е роден в бедно еврейско семейство в малкото чешко градче Калище (тогава провинция на Австрийската империя). Баща му е дребен търговец и едва изкарва прехраната на 12-те си деца. Пет от братята и сестрите на Густав умират от недохранване. Така той твърде рано се запознава с мизерията и скръбта. Влечението към музиката се проявява в детството му. На 4 години пее десетки народни песни, които чува в Ихлава, където семейството се премества. На 6 години започва да учи пиано, свири непрекъснато, опитва се да композира и е толкова покорен от музиката, че забравя дори да се храни. За да подпомага издръжката на семейството, на 8 години започва да дава уроци по пиано на свои връстници и по-малки деца. Въпреки скромните си възможности, баща му го отвежда във Виена, където на 15 години е приет във Виенската консерватория и я завършва с отличие през 1878. Паралелно посещава лекции по история, философия и психология във Виенския университет. Негови съвременни кумири в изкуството са Вагнер и Брукнер.
С диригентския занаят осигурява насъщния през целия си живот. Още на 20 години става оперен диригент в Бад-Хале, следващите назначения са в Любляна, Оломоуц, Касел, Лайпциг, Прага, Будапеща, Хамбург. Връх в кариерата му е десетилетието 1897 – 1907, когато оглавява Виенската придворна опера. Дирижира регулярно с абонаментни концерти и Виенския филхармоничен оркестър. Малеровите постановки на оперна класика и произведения от съвременници композитори (той се проявява и като режисьор), както и прочутите му симфонични концерти, обхващащи огромен репертоар, са цяла епоха в диригентското изкуство.
Но той е принуден да напусне водещия оперен театър на Австро-Унгарската империя заради конфликти с музикантите, които са недоволни от авторитарния му стил. Всъщност Малер е фанатично взискателен диригент, не търпи художествени компромиси. Това не се нрави на оркестрантите. Към края на живота си (1907- 1911) става диригент в Метрополитън опера и Филхармоничния оркестър на Ню Йорк.
Едно от най-щастливите събития в живота му е брака с красивата и образована светска дама Алма Шиндлер, 19 години по-млада от Малер. Покосяващ удар за семейството е смъртта на по-голямата от двете им дъщери. Скоро след това композиторът научава, че страда от неизлечимо сърдечно заболяване, бракът с Алма се пропуква. Завърнал се от САЩ във Виена, той умира на 51 години.
текст – Янина Богданова